Преди десет години написах книга
със заглавието

"Последният ни век?" Въпросителна.

Издателите ми премахнаха 
въпросителния знак. (Смях)

Американските издатели 
промениха заглавието

на "Последният ни час".

Американците харесват незабавното 
възмездие и обратите.

(Смях)

Темата беше:

Планетата ни съществува
от 45 милиона века,

но този е специален -

той е първият век, в който
един вид, нашият,

държи бъдещето на планетата
в ръцете си.

Почти през цялата история на Земята

е имало природни заплахи -

болести, земетресения, 
астероиди и други -

но от тук нататък, най-големите
опасности идват от нас.

Не става дума само за ядрената заплаха;

във взаимосвързания ни свят,

крахът на мрежите може да 
има глобален отзвук;

въздушният транспорт може да разпространи 
пандемии по света в рамките на дни;

а социалните медии могат да 
създадат паника и слухове

буквално със скоростта на светлината.

Прекалено много се тревожим
за малките опасности -

малко вероятни самолетни катастрофи,
карциногени в храните,

ниски дози радиация и така нататък,

но ние и нашите политически господари

отричаме катастрофалните сценарии.

За щастие най-лошите все още
не са се случили.

Вероятно няма и да се случат.

Но ако едно събитие има потенциал
за разрушение,

то си заслужава да се положат
съществени усилия,

за да се предпазим, дори
то да е малко вероятно,

точно както застраховаме
домовете си срещу пожар.

И с по-голямата мощ и надежди, 
които предлага науката,

лошият вариант също
става плашещ.

Ставаме все по-уязвими.

След няколко деситилетия

милиони ще притежават способността

да злоупотребяват с 
напредващите биотехнологии,

точно както злоупотребяват
и с кибер технологиите днес.

В лекция за ТЕД, Фрийман Дайсън

предсказа, че децата ще
могат да създават нови организми

толкова лесно, колкото неговото 
поколение играело с комплекти за химия.

Това може да е в крайностите 
на научната фантастика,

но дори част от неговия 
сценарий да се сбъдне,

екологията, а дори и вида ни,

със сигурност няма да оцелее за дълго 
без последствия.

Например, някои еко екстремисти

смятат, че за планетата би 
било по-добре,

за Гая, ако на нея има
много по-малко хора.

Какво би се случило, когато
такива хора усвоят

техниките на синтетичната биология,

която ще е широко разпространена
до 2050 година?

А до тогава, други 
кошмари от научната фантастика

също могат да се 
превърнат в реалност:

глупави роботи подивявайки,

или мрежа, която развива свой 
собствен ум,

са опасност за всички ни.

Можем ли да се предпазим от подобни
опасности чрез регулации?

Със сигурност трябва да опитаме,
но тези компании

са толкова конкурентни, толкова
глобализирани,

и толкова силно ръководени 
от търговския натиск,

че всичко, което може да бъде
направено, ще бъде направено някъде,

независимо от законите.

Същото е като с наркотиците - опитваме 
се да ги регулираме, но не можем.

А глобалното село ще има
своите селски идиоти,

които ще кипят от глобална ярост.

И както заявявам в книгата си,

през този век ни чакат 
много предизвикателства.

Може да има неуспехи за обществото ни -

всъщност има 50 процента вероятност за 
сериозен провал.

Но има ли възможни събития,

които биха могли да са
още по-ужасяващи,

събития, които да заличат живота.

Когато започна работа нов 
ускорител на частици,

някои хора притеснено питаха,

той в състояние ли е да унищожи 
земята или, още по-лошото,

да разкъса материята на космоса?

За щастие можем да предложим успокоение.

Аз и други сме изтъквали, че природата ни

вече е правила подобни експерименти

безброй милиони пъти

чрез сблъскванията на 
космични лъчи.

Но учените трябва да са внимателни

с експериментите, които създават
условия

без прецедент в естествения свят.

Биолозите трябва да избягват
пускането на потенциално унищожителни

генетично модифицирани патогени.

Между другото, антипатията ни към

опасността от истински 
екзистенциални бедствия

зависи от един философски и етичен въпрос,

който е:

Помислете върху два сценария.

В Сценарий А, 90 процента от 
човечеството бива унищожено.

В Сценарий Б са унищожени 100 процента.

Колко по-лош вариант е Б пред А?

Някои биха казали 10 процента по-лош.

Броят на жертвите е 10 процента по-висок.

Но аз твърдя, че Б е несравнимо по-лош.

Като астроном, аз не мога да повярвам,

че човешките същества са 
в края на своята история.

Пет милиарда години преди слънцето 
да изстине,

а вселената може да продължи да
съществува безкрайно,

така че след-човешката еволюция,

тук на земята и отвъд,

може да отнеме толкова дълго,
колкото процеса на Дарвин,

довел да появата ни,
а би могъл да е и още по-прекрасен.

Наистина, бъдещата еволюция ще
се случи много по-бързо,

като технологична продължителност,

а не като продължителност
на естествения подбор.

С оглед на големия залог,
ние със сигурност

не трябва да приемаме риск
дори от едно на милиард,

че човешкото измиране би 
сложило край

на този огромен потенциал.

Някои сценарии които бяха видяни

биха могли да са научна фантастика,

но други биха могли да са
обезпокоително истински.

Важна максима е, че непознатото

е различно от невероятното,

и всъщност, имено заради това 
ние в Университета в Кеймбридж

създаваме център, който да изследва
как да се намалят

тези екзистенциални опасности.

Струва си няколко хора

да разсъждават върху тези 
потенциални бедствия.

Нуждаем се от цялата възможна помощ
от другите,

защото сме пазители на скъпоценна

бледа синя точка в необятния космос,

планета с 50 милиона века пред себе си.

И нека не застрашаваме бъдещето.

Искам да завърша с един цитат

от великия учен Питър Медуар.

"Камбаните, които бият за човечеството

са като камбаните на алпийските крави.

Прикачени са към вратовете ни,

и вината ще бъде наша, ако

не издават приятни и мелодични звуци."

Много ви благодаря.

(Аплодисменти)