Аз съм готвач

и се занимавам и 
с политика на храненето,

но произлизам от цяло 
едно семейство учители.

Сестра ми е специален педагог в Чикаго.

Баща ми съвсем наскоро се пенсионира след 
25 години като учител на петокласници.

Леля ми и чичо ми бяха учители.

Всичките ми братовчеди преподават.

Общо взето всички в семейството ми 
са учители освен мен самия.

Научиха ме, че единственият начин 
да намериш правилния отговор

е да зададеш правилния въпрос.

Та кои са правилните въпроси,

когато говорим за подобряването на 
образователните постижения на нашите деца?

Очевидно има множество важни въпроси,

но смятам, че следните няколко 
са добра отправна точка.

Каква мислим, че е връзката

между развиващия се детски ум

и развиващото му се тяло?

Какво можем да очакваме 
да научат децата ни,

ако диетата им е пълна със захар 
и е празна откъм хранителни съставки?

Какво биха могли да научат,

ако телата им буквално гладуват?

Имайки предвид всички онези средства, 
които се изливат в училищата,

трябва да спрем и да се запитаме:

"Наистина ли даваме възможност 
на децата си да успеят?"

Преди няколко години

бях в журито на едно състезание 
по готвене, наречено "Накълцано",

в което четирима готвачи се 
състезават с мистериозни съставки,

за да видят кой може да сготви 
най-добрите ястия.

Един епизод беше изключение - 
много специален епизод.

Вместо нашите престарателни готвачи, 
които се опитват да станат известни

(нещо, което ми е напълно чуждо)

(Смях)

Тези готвачи бяха училищни готвачи.

Нали се сещате, жените, които 
наричахте "леличките от стола",

които аз обаче настоявам, че трябва 
да бъдат наричани "училищни готвачи".

Та така, тези жени - Господ 
да благослови тези жени -

прекарват деня си, готвейки за хиляди деца

закуски и обеди само с $2,68 на обяд,

като само около един долар 
от това отива за самата храна.

Та така, в този епизод

основната мистериозна съставка 
за главното ястие беше киноа.

Знам, че от много време

не сте яли училищен обяд

и сме напреднали доста 
що се отнася до храненето,

но киноата все още не е основна съставка 
в повечето училищни столове.

(Смях)

Та това си беше предизвикателство.

Но ястието, което никога няма 
да забравя беше сготвено от жена

на име Шерил Барбара.

Шерил беше отговорникът по хранене на

гимназията "Гимназия в общността" 
в Кънектикът.

Тя сготви една изключително вкусна паста.

Беше невероятна.

Папарделе с италиаска наденица,

къдраво зеле и пармезан.

Беше изключително вкусна, 
почти като в ресторант, само дето

може да се каже, 
че метна киноата почти сурова

в ястието.

Това беше странен избор

и беше страшно хрупкаво.

(Смях)

Така че поех ролята на осъдителния TB 
член на журито, която се очакваше от мен

и я попитах защо е направила това.

Шерил отговори: "Ами на първо място 
не знам какво е киноа."

(Смях)

Но това, което знам, е че е понеделник

и че в моето училище, 
в "Гимназията на общността"

винаги готвя паста."

Вижте, Шерил обясни, 
че за много от децата й

нямало закуска, обяд или 
вечеря събота и неделя.

Без закуска, обяд и вечеря в събота.

И без закуска, обяд и вечеря в неделя.

Така че готвела паста, 
защото искала да е сигурна, че

готви нещо, което знае, 
че децата ще изядат.

Нещо, което ще залепне 
за ребрата им, каза тя.

Нещо, което ще ги нахрани.

Докато дочакат понеделник да дойде,

децата изпитвали такъв глад,

че въобще и не можели 
да си помислят за учене.

Единственото нещо, за което мислели, 
било храната.

Единственото нещо.

За нещастие статистиката 
показва същата история.

Та нека поставим това в контекста на дете.

И ще се съсредоточим върху

най-важното ядене през деня - закуската.

Запознайте се с Алисън.

Тя е на 12 години.

И е невероятно умна.

Иска да стане физик, когато порасне.

Ако Алисън ходи на училище, 
което предлага питателна закуска

на всичките си деца,

ето какво ще се случи.

Шансът й да получи питателна закуска,

съдържаща плодове и мляко, 
с ниско съдържание на захар и сол,

значително нараства.

Алисън ще има по-ниско ниво на наднормено 
тегло от средностатистическо дете.

По-рядко ще й се налага 
да посещава училищната сестра.

Ще има по-ниски нива 
на тревожност и депресия.

Ще има по-добро поведение.

Ще присъства по-редовно в час 
и ще отива на училище навреме по-често.

Защо?

Ами защото в училище я чака добра закуска.

Като цяло Алисън е в по-добро здраве

от средностатистическия ученик.

А какво става с детето,

което не го чака питателна закуска?

Ами запознайте се с Томи.

Той също е на 12. Страхотно дете е.

Иска да бъде лекар.

Още в детската градина Томи

има по-ниски от заложените
в стандартите по матматика постижения.

Когато е в трети клас,

посиженията му по математика 
и четене са по-ниски.

Докато стане на 11,

е по-вероятно Томи 
да е повторил някой клас.

Проучванията показват, че децата, които 
не получават редовно питателна храна,

особено на закуска,

като цяло имат лоши когнитивни функции.

Колко широко е разпространен този проблем?

Ами, за нещастие той е навсякъде.

Нека ви посоча двe изследвания,

които изглеждат сякаш са на 
противоположните страни на проблема,

но всъщност са две страни 
на една и съща монета.

От една страна

един от всеки 6 американци 
няма сигурност за храната си,

включително 16 милиона деца 
- почти 20 процента -

нямат сигурност за храната си.

Дори само в този град, в Ню Йорк,

474 000 деца на възраст 
под 18 години гладуват всяка година.

Луда работа.

От друга страна

диетата и храненето са главната причина за 
предотвратимите смъртни случаи и болести

в тази държава, 
далеч преди всички останали.

И цяла една трета от децата, 
за които говорихме тази вечер,

са на път да се разболеят 
от диабет през живота си.

Това, което е трудно 
да се заключи, но е вярно,

е, че много често това са същите деца.

Те се наяждат с нездравословните 
и евтини калории,

които ги заобикалят в техните общности и 
които семействата им могат да си позволят.

Но към края на месеца

купоните за храна свършват 
или работното време е съкратено

и те нямат пари да покрият 
основния разход за храна.

Но би трябвало да можем да разрешим 
този проблем нали така?

Знаем какви са отговорите.

Като част от работата ми в Белия дом, 
основахме програма, чрез която

във всички училища, които имат 40% или 
повече деца от семейства с ниски доходи,

можем да осигуряваме закуска и обяд 
на всяко дете в това училище

безплатно.

Тази програма е изключително успешна,

защото ни помогна да преодолеем 
едно много трудно препятствие,

когато ставаше въпрос за това 
да се осигури на децата питателна закуска.

И това беше препятствието на стигмата.

Вижте, училищата предлагат 
закуска преди училище

и тя се даваше само на бедните деца.

Така че всеки знаеше кой е беден 
и се нуждае от правителствена помощ.

Всички деца, независимо от това 
колко печелят родителите им,

са много горди.

Та какво се случи?

Ами в училищата, които 
въведоха тази програма,

резултатите по математика и четене 
се увеличиха с 17,5 процента.

17,5 процента.

Изследванията показват, че когато децaтa 
редовно имат питателна закуска,

шансовете им да завършат училище 
са с 20 процента по високи.

20 процента.

Когато даваме на децата си храната, 
от която се нуждаят,

им даваме шанс да преуспеят

както в класната стая, така и след това.

Вижте, не е нужно да се доверявате на мен,

но трябва да поговорите с Дона Мартин.

Дона Мартин е страхотна.

Дона Мартин е отговорникът за 
хранене в училищата в област Бърк,

в Уейнсбъра, Джорджия.

Така, област Бърк е една 
от най-бедните области

в петия по бедност щат в държавата

и около 100 % от учениците на Дона 
живеят на или под прага на бедността.

Преди няколко години

Дона решила да задмине новите 
стандарти, които се очаквали,

и щателно да прегледа собствените 
си хранителни стандарти.

Подобрила и добавила плодове, зеленчуци 
и пълнозърнести продукти.

Осигурявала закуска в класната стая 
на всичките си деца.

Въвела и вечери.

Защо?

Ами много от децата й нямали вечеря, 
когато се прибирали у дома.

Та как реагирали?

Ами, на децата страшно 
им харесала храната.

Страшно им харесала 
по-питателната храна

и страшно им харесало да не гладуват.

Но най-голямата подкрепа за Дона 
дошла от неочаквано място.

Името му е Ерик Паркър

и е главният футболен треньор 
на "Бърк Каунти Беърс".

Треньорът Паркър бил тренирал 
посредствени отбори от години.

"Мечките" често завършвали 
по средата на класацията -

голямо разочарование в един от щатите 
с най-страстни почитатели на футбола

в страната.

В годината, в която Дона 
променила менюто обаче,

"Мечките" не само спечелили 
тяхната дивизия,

а и щатското първенство,

побеждавайки "Пийч Каунти Троуджънс"

с 28 на 14.

(Смях)

И треньорът Паркър

отдал успеха в това първенство 
на Дона Мартин.

Когато дадем на децата си основната 
храна. от която се нуждаят,

ще израснат добре.

И това не зависи само от жените 
като Шерил Барбара

и Дона Мартин по света.

Зависи от всички нас.

Да дадем на децата си основната храна, от 
която се нуждаят, е само отправната точка.

Това, което ви представих, 
е само един модел

за толкова много належащи проблеми, 
пред които сме изправени.

Ако се съсредоточин върху простата цел 
да се храним правилно,

бихме могли да видим един 
по-стабилен и сигурен свят,

бихме могли да увеличим значително 
икономическата си производителност,

бихме могли да преустроим 
здравната си система

и бихме могли да допринесем много за това

Земята да може да осигурява прехраната 
на следващите поколения.

Храната е това нещо, 
където общите ни усилия

могат да имат най-голям резултат.

Така че трябва да се запитаме: 
"Кой е правилният въпрос?"

Какво би станало,

ако се хранехме с по-питателна храна, 
отглеждана по природно съобразен начин?

Какъв би бил резултатът?

Шерил Барбара,

Дона Мартин,

треньорът Паркър и "Бърк Каунти Беърс"...

Мисля, че те знаят отговора.

Много ви благодаря.

(Ръкопляскане)