Добре, нека започнем с въпрос:

колко от вас са развалили 
приятелство във Фейсбук

заради обидно изказване
за политика или религия,

отглеждане на деца или храна?

(Смях)

И колко от вас избягват някой познат,

защото не искат да разговарят с него?

(Смях)

Преди беше лесно да водим учтив разговор -

следваме съвета на Хенри Хигинс 
от "Моята прекрасна лейди":

"Говорете за времето и здравето си."

Но напоследък с промените в климата и
анти-ваксинацията, дори тези теми

(Смях)

не са безопасни.

Живеем в свят на противоречия,

където абсолютно всеки разговор

може да се обърне в спор,

където политиците не могат да 
общуват помежду си

и където дори най-простите въпроси

имат разпалени поддръжници
"за" и "против".

Центъра Пю изследвал 
10000 наши съграждани.

А резултатите показват,
че в момента сме по-разделени

и по-противопоставени

отолкото когато и да било в историята.

Не сме склонни на компромиси -

въобще не чуваме другата страна.

Вземаме решения къде да живеем,

за кого да се омъжим
и кои да са приятелите ни,

предопределени само от вярванията ни.

Това означава,
че въобще не чуваме другата страна.

Общуването изисква баланс 
между говорене и слушане,

и някъде по житейския си път
сме изгубили този баланс.

Част от причините са в технологиите -

смартфоните които държите в ръцете си

или достатъчно близко
за да ги вземете за секунда.

Според центъра за изследвания Пю,

една трета от американските тийнейджъри
изпращат повече от 100 съобщения на ден.

И повечето, почти всички, е по-вероятно 
да изпратят съобщение до приятелите си,

вместо да се срещнат с тях.

Една статия в списание Атлантик,

написана от гимназиалния учител
Пол Барнуел,

разказва за задачата,
която дал на учениците си.

Искал да ги научи да говорят по зададена
тема без да използват бележки.

Той казва: "Стигнах до заключението ..."

(Смях)

"Стигнах до заключението,
че умението да общуваш,

е може би най-пренебрегваното умение,
което не успяваме да предадем."

Децата прекарват пред екрана часове 
всеки ден с идеи и връстници

но рядко имат възможността

да усъвършенстват комуникацията
лице в лице.

Може да ви се струва смешно,
но трябва да се запитаме:

има ли по-важно умение в 21 век

от умението да водим състоятелен
разговор с увереност?

Изкарвам прехраната си, 
като говоря с хора:

Нобелови лауреати,
шофьори на камиони,

милиардери,
детски учители,

държавни глави,
водопроводчици.

Говоря с хора, които харесвам.
Говоря и с хора, които не харесвам.

Говоря с хора с които съм несъгласна
на дълбоко лично ниво.

Но все пак се получават
много добри разговори с тях.

За 10 минути бих искала да ви разкажа
как да говорите

и как да слушате.

Много от вас сигурно са чували 
много съвети по темата,

като гледайте събеседника си в очите,

набележете си предварително 
интересни теми за разговор,

поглеждайте, кимайте и се усмихвайте 
за да покажете че слушате внимателно,

отговаряйте с части от чутото
или с обобщение.

Забравете всички такива съвети!

Не струват.

(Смях)

Няма нужда да се учите 
как да показвате, че слушате внимателно,

ако наистина слушате внимателно.

(Смях)

(Аплодисменти)

Като професионален интервюиращ,
използвам точно същите умения,

които използвам и в ежедневието си.

Ще ви науча как да водите интервю

и това ще ви помогне да 
общувате по-добре.

Научете се да водите разговор

без да си губите времето,
без да ви доскучава,

и, опазил бог,
без да обиждате никой.

Всички сме имали
много задълбочени разговори.

Припомнете си -
знаете какво е усещането.

Разговори, които ви оставят
заредени с енергия и вдъхновени,

или такива които 
изграждат дълбока връзка

или такива в които
сте били разбрани напълно.

Не виждам причина

защо повечето ви разговори
да не са такива.

Имам си 10 прости правила,
които ще споделя с вас.

Имайте в предвид, че дори да изберете
само едно и да го приложите

вече ще почувствате разлика.

Първо правило: правете само едно нещо.

И нямам само в предвид
да оставите телефона си

или таблета или ключовете си
или каквото друго държите.

Фокусирайте вниманието си,

присъствайте в момента.

Не мислете за спора,
който сте водили с шефа си по-рано.

Не си мислете какво ще вечеряте.

Ако не ви се води този разговор -

спрете да го водите.

Но не бъдете само наполовина в него.

Второ правило: не бъдете непогрешими.

Ако искате да изкажете мнението си

без никаква възможност за отговор 
или спор или дискусия -

пишете блог.

(Смях)

Виждате ли, има добра причина,
да не каня коментатори в моето предаване:

много са скучни.

Ако са консервативни - ще мразят Обама, 
помощите за храна и абортите.

Ако пък са либерални - ще мразят

банките, петролните компании
и Дик Чейни.

Напълно предсказуеми.

Не искате да бъдете такива.

Започвайте всеки разговор с
разбирането, че имате какво да научите.

Известният терапевт Скот Пек е казал,

че истинското слушане изисква
да поставиш себе си настрана.

А това понякога означава
да поставиш личното си мнение си настрана.

Събеседникът ви ще усети, че е приет,

и ще се чувства все по-малко и 
по-малко уязвим

и ще бъде много по-вероятно

да ви сподели най-съкровените си мисли.

Не забравяйте: 
винаги има какво да научите.

Бил Най казва: "Всеки който срещнеш
знае нещо, което ти не знаеш."

Бих го казала и по друг начин:

всеки е експерт в някаква област.

Трето правило:
Използвайте отворени въпроси.

Вземете пример от журналистите:

питайте кой, какво, кога, къде и как.

Ако зададете твърде сложен въпрос
ще получите кратък отговор.

Ако ви попитам: бяхте ли ужасени?

Ще отговорите на най-силната дума 
в изречението - "ужасен"

и отговорът ще бъде "да" или "не".

- Беше ли ядосан?
- Да, бях много ядосан.

Оставете събеседника си да говори.
Той знае най-добре.

Попитайте го:
- Какво усети?

- Как се почувства?

Защото тогава той трябва
да спре и да помисли.

А вие ще получите много
по-интересен отговор.

Четвърто правило: Следвайте разговора.

Това означава че ще ви хрумват въпроси

които трябва да оставите да отминат.

Твърде често сме чували интервюта

където госта говори няколко минути

а водещият след това задава въпрос

който няма връзка с казаното
или пък вече е получил отговор.

Водещият вероятно е спрял да слуша
последните две минути

защото му е хрумнал този
невероятно добър въпрос

който просто няма начин да не зададе.

Ние правим същото.

По време на разговора с някой
си спомняме

за онзи случай в който сме 
срещнали Хю Джакман в едно кафене.

(Смях)

И спираме да слушаме.

Ще ви хрумват истории и идеи.

Оставете ги да дойдат и да си отидат.

Пето правило: Ако не знаеш нещо - 
признай си.

Когато са при мен в радио ефир

хората са много по-внимателни
какво говорят.

Те са наистина сигурни
когато твърдят, че са експерти в нещо,

или че знаят нещо със сигурност.

Така е добре.
Твърдете нещо само ако сте сигурни.

Не говорете празни приказки.

Шесто:
Тяхното преживяване е различно от вашето.

Ако ви споделят
за загубата на близък,

не разказвайте за 
вашата загуба на близък човек.

Ако ви споделят за
проблеми в работата,

не им казвайте 
колко мразите работата си.

Не е същото. Никога не е същото.

Всички преживявания са индивидуални.

И по-важно -
не става въпрос за вас.

Не е нужно да се намесите
и да покажете колко сте велики

или колко сте страдали.

Попитали Стивън Хокинг за неговото IQ
и той отвърнал:

- Нямам представа.
Само загубеняци се хвалят с това.

(Смях)

Разговорите не са за да се хвалите.

Правило седем:

Не се повтаряйте.

Това е унизително и скучно.

А ние го правим твърде често.

Особено на работа и с децата си.

Знаем какво искаме да кажем

и го повтаряме с други думи 
отново и отново.

Не правете това.

Осем: Не бъдете пунктуални.

Честно казано, никой не се интересува

за точната година, име,

дата или някой подобен детайл,

който вие се мъчите да си припомните.

Няма значение.
Интересуват се от вас.

Интересуват се какви сте

и какво общо имате.

Оставете подробностите настрана.

Девето правило:

не е на последно място,
но е най-важно.

Слушайте!

Не мога да ви опиша, 
колко много умни глави са казали,

че умението да слушаш 
е най-важното умение,

което можеш да развиеш.

Буда е казал, перифразирам:

"Ако устата ви е отворена
значи не научавате нищо."

Калвин Кулидж е казал:
"Никой не е уволнен защото е слушал много"

(Смях)

Защо не слушаме внимателно?

Първо, защото предпочитаме да говорим.

Когато говорим контролираме нещата.

Не ни се налага да чуем нещо неприятно,

и сме в центъра на внимание,

задоволяваме егото си.

Но има и друга причина:

разсейваме се.

Човек изрича около 225 думи за минута,

но може да възприеме
близо 500 думи в минута.

И нашите умовете запълват 
останалите 275 думи.

Вижте, знам, 
че изисква усилие и енергия

да слушате наистина вимателно,

но ако не го правите
въобще не разговоряте.

Вие сте двама души,
които крещят несвързани реплики,

стоейки един до друг.

(Смях)

Трябва да се изслушваме.

Има много красива мисъл на Стивън Кови:

"Повечето хора не слушат,
за да разберат,

а слушат за да отговорят."

И в последната минута,
правило номер десет: бъдете кратки.

(Добрият разговор е като минижуп -
достатъчно къс за да задържи интереса

и достатъчно дълъг за да покрие темата.)

(Смях)

(Аплодисменти)

Всичко, което казах се свежда
до нещо много просто:

Интересувайте се от човека срещу вас.

Знаете ли, израстнах край
много известния си дядо

и у дома имаше нещо като ритуал.

Различни хора идваха и
разговаряха с дядо,

а след като си тръгнат майка ми
идваше и питаше:

- Знаете ли кой беше това?

- Подгласничката на Мис Америка.

- Кметът на Сакраменто.

- Носител на наградата Пулицър.
- Руска балерина.

И аз израстнах с впечатлението,

че за абсолютно всеки може да се каже
нещо зашеметяващо.

И честно казано 
това ме прави по-добър водещ.

Държа си устата затворена
колкото може повече,

а ума колкото може по-отворен

и съм винаги готова 
да бъда впечатлена от хората,

и никога не съм била разочарвана.

И вие направете същото:

излезте и говорете с хората,

слушайте ги внимателно,

и най-важното: 
бъдете готови да ви впечатлят.

Благодаря!

(Аплодисменти)