Вероятно никога не сте чували за
Кенема, Сиера Леоне,

или Аруа, Нигерия.

Но аз ги познавам като две от
най-невероятните места на Земята.

В тамошните болници има общество
от сестри, лекари и учени,

които тихо се борят с една

от най-смъртоносните заплахи
за човечеството от години -

вирусът Ласа.

Ласа много прилича на Ебола.

Може да предизвика остра треска
и често изходът е фатален.

Но тези хора рискуват
живота си всеки ден,

за да предпазят останалите
членове а обществото си,

а превейки го, те пазят всички нас.

Но едно от най-невероятните неща,
които научих за тях

при едно от посещенията ми там
преди много години,

беше, че започват всяка сутрин

в тези трудни предизвикателни
дни на фронтовата линия - пеейки.

Събират се заедно и споделят
радостта си.

Споделят силния си дух.

През годините

от година на година, когато
аз ги посещавам и те мен,

се събирам с тях и пеем,

и пишем, и ни доставя удоволствие,

защото ни напомня, че не сме там
само за да правим наука;

свързани сме от споделена хуманност.

Както може да си представите, това
става изключително важно,

дори необходимо, когато нещата
започнат да се променят.

А те сериозно се промениха 
през март 2014 г.,

когато в Гвинея избухна
епидемия от Ебола.

Това е първото огнище в Северна Африка,

близо до границата
на Сиера Леоне и Либерия.

Беше плашещо,
плашещо за всички нас.

От известно време подозирахме,

че Ласа и Ебола са по-разпространени,
отколкото мислим,

и очаквахме, че някой ден 
ще дойдат в Кенема.

Няколко членове на моя екип незабавно

се присъединиха към
д-р Хумар Кан и екипа му,

а ние организирахме диагностиката така,
че чувствителни молекулярни тестове

да хванат Ебола, ако премине границата

и достигне Сиера Леоне.

Това вече го бяхме правили 
срещу вируса Ласа,

знаехме как да го направим,

екипът е невероятен.

Трябваше просто да им дадем средства
и място, за да изследват Ебола.

И уви, този ден дойде.

На 23-ти март 2014 г. една жена постъпи
в родилното отделение в болницата

и екипът провеждаше важните 
молекулярни тестове,

когато установи първия потвърден
случай на Ебола в Сиера Леоне.

Беше свършена невероятна работа.

Веднага бяха успели да
диагностицират случая,

безопасно да лекуват пациентката

и да проследяват контактните,
за да видят какво се случва.

Това можеше и да е достатъчно.

Но до идването на този ден

вирусът вече се е
разпространявал от месеци.

Със стотици случаи, епидемията 
вече беше задминала предишните.

И дойде в Сиера Леоне
не с този единичен случай,

а като приливна вълна.

Трябваше да работим
с международната общност,

с Министерството на здравеопазването,
с Кенема, за да започнем да се справяме.

Следващата седмица ни
донесе 31 нови случая,

после станаха 92, след това 147 -
всички идващи в Кенема,

едно от малкото места в Сиера Леоне,
където можем да се справим.

Работехме денонощно,
правейки всичко възможно,

опитвайки да помогнем на хората
също и да привлечем внимание.

Но правехме и нещо много просто.

Пробата, която взимаме от кръвта 
на пациента, за да установим вируса,

очевидно може да я изхвърлим.

Можем и да я третираме химично, 
за да се деактивира,

да я поставим в една кутия и да я
изпратим отвъд океана,

което и направихме.

Изпратихме я в Бостън, 
където екипа ми работи.

Работехме денонощно
на смени, ден след ден,

и бързо генерирахме 99 генома
от вируса на Ебола.

Това е планът на живота - геномът
на вируса е планът на живота му.

Всички имаме такъв.

Показва всичко, от което сме изградени,

и ни дава толкова много информация.

Резултатите от такава работа
са прости и много полезни.

Можем да вземем тези 99 различни вируса,

да ги разгледаме и сравним

и видяхме, че сравнено с три генома,

които бяха публикувани в Гвинея преди,

можехме да видим, че епидемията е
избухнала в Гвинея преди месеци.

Веднъж навлязла в човешката популация,

започнала да се пренася от човек на човек.

А това е изключително важно,

за да разберем как да действаме.

Но най-важното е да проследим конактните.

Забелявахме също, че върусът се изменяше,

мутираше.

Всяка една мутация е много важна,

тъй като диагностиката, ваксините

и терапията, която прилагаме,

са базирани на генома на вируса,

геномът го управлява.

И се налага световните здравни експерти
да реагират,

да се развиват,

да преосмислят всичко, което правят.

Как работи науката?
До този момент

аз имах данни,

и можех да работя в продължение
на много, много месеци,

за да анализирам внимателно данните,

да предам статията за публикуване,
след известно лутане напред-назад

и накрая статията с обработените данни
да бъде публикувана.

Това е каналният ред.

Но в тази ситуация това
не би могло да стане.

Имахме приятели на първа линия

и беше очевидно, че единственото, 
от което имат нужда, е помощ.

Сериозна помощ.

Първото, което направихме,

веднага щом разкрихме 
геномната последователност,

беше да я публикуваме онлайн.

Показахме я на целия свят и призовахме:
"Помогнете!"

И помощта дойде.

Почти веднага

с нас започнаха да се свързват
хора от целия свят,

изненадани да видят данните свободно
разпространени.

Някои от най-добрите вирусолози в света

изведнъж станаха част от нас.

Работехме заедно виртуално,

споделяхме, говорехме по телефона,
комуникирахме,

опитвайки се да следим вируса
минута по минута,

за да открием начин да го спрем.

Има толкова много начини да съзадем
такива екипи.

Когато вирусът започна да се
разпространява по света,

на практика всеки се опитваше да
вземе участие и да помогне.

Всеки искаше да бъде полезен.

Човешкият капацитет е огромен,

а Интернет ни свързва всички.

И представяте ли си, че вместо 
да се страхуваме един от друг,

ние просто си казахме "Да го направим."

Да работим заедно
и да се преборим с това."

Проблемът е, че информацията, която 
ние всички използваме,

търсейки в Гугъл, е просто твърде
ограничена, за да ни даде необходимото.

И това ограничава много възможности.

В началния етап на епидемията в Кенема

имахме 106 клинични доклада на пациенти

и тях също публикувахме
публично в мрежата.

В лабораториите ни можехме да 
използваме тези 106 случая

и да обучим компютрите си да предвидят
развитието на болестта при тях

с почти 100 процента точност.

И създадохме приложение с 
тази информация,

което да е достъпно за здравните кадри,
борещи се с Ебола.

Но 106 случая не са достатъчни
за приложението,

за даде валидна информация.

Затова ни трябваха още данни,

а те все още не идваха.

Все още чакахме и чакахме

поотделно, вместо да работим заедно.

А това просто беше неприемливо.

Нали? И вие мислите, че е неприемливо?

Животът ни е изложен на опасност.

А всъщност

много животи бяха изгубени
много здравни работници,

включително обичани от мен колеги.

Петима колеги: Мбалу Фони, Алекс Мойгбой,

д-р Хумар Кан, Алис Ковома и Мохамед Фула.

Те са само петима от много
здравни работници

в Кенема и отвъд,

които си отидоха, докато светът чакаше,
докато ние работехме

кротко и поотделно.

Ебола, като всички заплахи
за човечеството,

се съпровожда с недоверие, 
объркване и разделение.

Когато създаваме бариери по между си
и се борим едни срещу други,

вирусът процъфтява.

Но за разлика от други заплахи,

при Ебола всички сме равни.

Всички сме заедно в борбата.

Скоро Ебола може да бъде
и на прага на нашия дом.

Еднакво уязвими сме,

имаме еднакви сили, страхове,
имаме еднакви надежди

и се надявам, че с радост 
ще работим заедно.

Един мой дипломиран студент,
четейки за Сиера Леоне,

беше открил, че думата "кенема" -

името на болниицата и града,
в който работим в Сиера Леоне -

на езика менде означава 
"чиста като река, прозрачна и

открита пред погледа на хората."

Това значеше много за нас,

защото и без да го знаем, 
винаги чувствахме,

че за да отдадем почит на хората
в Кенема, където работехме,

трябваше да работим открито,
да споделяме и да работим заедно.

Това трябва да правим.

Трябва да го изискваме
от другите и от себе си -

да сме отворени един към друг,
когато избухне епидемия,

да водим тази битка заедно.

Защото това не е първата епидемия от Ебола

и няма да бъде последната.

Има и много други микроби, 
които си стоят и чакат -

вирусът Ласа и много други.

И следващия път

епидемията може да се появи
в многомилионен град.

Може да се разпространява по въздуха.

Може да се разпространи в много държави.

Знам, че това е плашещо,
разбирам го,

но знам още, че това изпитание ни показва,

че имаме необходимата технология
и необходимия капацитет

за да се преборим.

Да се преборим и да надвием вирусите.

Можем да го постигнем 
само ако работим заедно

и ако работим с радост.

Колкото до д-р Кан

и всички, които дадоха живота си
в борбата със заразата,

винаги с нас в борбата,

нека и ние сме винаги с тях.

Нека не определяме света

по разрушителната сила на един вирус,

а по милиардите озарени сърца и умове,

работещи като едно цяло.

Благодаря.

(Аплодисменти)