Всички сме гледали филми,
където чудовище,
създадено от учен в лаборатория,
избягва и всява хаос във
външния свят.
Но, какво ако чудовището не е
голям вилнеещ звяр,
разрушаващ град, а малко
количество водорасли
с потенциала да унищожи цели
брегови екосистеми?
Това е историята на
Caulerpa taxifolia,
в началото, натурално разпространено
водорасло
от тропическите води.
През 80-те, една разновидност е открито,
че може да вирее в по-студени среди.
Този вид, в комбинация с
красивия си яркозелен цвят
и способност да расте бързо
без поддръжка,
е идеален за аквариуми,
в които помага с почистването,
консумирайки хранителни и
химически вещества във водата.
По-нататъшно селективно размножаване
го прави още по-здрав
и скоро се използва в аквариуми
по целия свят.
Но недълго след това, проба от това
аквариумно супер водорасло
се появява в Средиземно море,
близо до известния Океанографски
институт на Монако.
Морските биолози, които го откриват,
смятат, че
музеят случайно го е пуснал в океана,
заедно с водата от аквариумите,
докато директорите на музея твърдят,
че е донесен в района от
океанските течения.
Независимо от това как се е
озовало там,
чуждото Caulerpa се размножава бързо
при липсата на естествени хищници,
поради отделянето на токсин,
който гони рибите.
И като някакво митично чудовище, дори
и малко парченце, което се е откъснало,
може да се развие в нова колония.
Чрез водните течения и контакта с
котвите на лодките и риболовните мрежи,
то се разделя и разпространява по
Средиземноморските крайбрежни градове,
покривайки кораловите рифове.
И какъв е резултатът от това нашествие?
Ами, зависи кого питате.
Много учени предупреждават, че
разпространението на Caulerpa
намалява биоразнообразието като
измества местните видове водорасли,
които се изяждат от рибите,
а биолозите, които първи го откриват,
го наричат
Водораслото Убиец.
Други проучвания, обаче, твърдят,
че водораслото всъщност има
положителен ефект,
тъй като консумира химически
замърсители --
една от причините, поради които
разновидността на аквариума е създадена.
Но нарушаването на естествената
екосистема
чрез внасяне на чужди видове
може да има непредвидими и
неконтролируеми ефекти,
които може да не са
незабавно видими.
Когато Caulerpa taxifolia е открито
в лагуната Carlsbad's Agua Hedionda,
близо до Сан Диего през 2000 г.,
дошло там може би предимно
от изхвърлянето
на водата от домашните аквариуми
в отводния канал,
се решава, че трябва да се спре,
преди да се е разпространило.
Платнища се поставят върху
колониите на Culerpa
и хлор се инжектира вътре.
Въпреки че този метод убива
всички останали морски животни,
попаднали под платнищата,
той успешно унищожава водораслото
и местната морска трева отново
се завръща на неговото място.
Чрез бързата ответна реакция,
властите в Калифорния
успяват да спрат Caulerpa от размножаване.
Но друга поява на разновидността,
в крайбрежните зони на
югоизточна Австралия,
остава неконтролирана и
се разпространява.
За съжаление, покривало не може
да обхване Средиземно море
или Австралийското крайбрежие.
Видовете нашественици не
са нов проблем
и могат да се появят по
естествен начин.
Но когато такива видове са резултат от
човешко селективно размножаване
или генетична модификация
и след това се пускат в
околната среда,
техният ефект върху екосистемите
може да бъде доста по-радикален
и необратим.
С развитието на нови технологии
и многото заплахи за
околната среда,
по-важно е от всякога за учените
да следят и оценяват рисковете
и опасностите,
а за останалите от нас да запомнят,
че това, което започва
от задния ни двор,
може да повлияе на екосистеми
на другия край на света.