WEBVTT

00:00:06.983 --> 00:00:09.486
Какво общо имат древните гръцки философи

00:00:09.486 --> 00:00:11.895
и квакерите от 19 век


00:00:11.895 --> 00:00:17.140
с учените - носители на Нобелова награда?

00:00:17.140 --> 00:00:21.135
Макар и исторически
разделени от 2400 г. всеки


00:00:21.135 --> 00:00:25.134
е допринесъл за
отговора на вечния въпрос:

00:00:25.134 --> 00:00:27.059
От какво са направени нещата край нас?

00:00:27.059 --> 00:00:31.224
Демокрит за първи път около 440
пр.н.е. предполага,

00:00:31.224 --> 00:00:35.424
че всичко е образувано
от малки частици

00:00:35.424 --> 00:00:37.733
заобиколени от празно пространство.

00:00:37.733 --> 00:00:41.547
Той дори предполага, че тези
частици се различават по размер и форма

00:00:41.547 --> 00:00:44.320
в зависимост от веществото, 
което изграждат.

00:00:44.320 --> 00:00:49.701
Демокрит ги нарича 'атоми,' 
от гръцки - неделими.

00:00:49.701 --> 00:00:53.767
Идеите му не се приемат от известните
тогавашни философи.

00:00:53.767 --> 00:00:57.160
Аристотел, например,
напълно отрича идеята,

00:00:57.160 --> 00:01:00.372
като заявява, че материята се
състои от четири елемента:

00:01:00.372 --> 00:01:03.438
земя, вятър, вода и огън;

00:01:03.438 --> 00:01:06.837
и повечето учени след него
се придържат към тази теория.

00:01:06.837 --> 00:01:12.227
Атомите почти потъват в забрава
до 1808 г.,

00:01:12.227 --> 00:01:18.090
когато Джон Далтон, квакер и учител,
отхвърля теорията на Аристотел.

00:01:18.090 --> 00:01:21.564
Докато атомизма на Демокрит
е чисто теоретичен,

00:01:21.564 --> 00:01:26.396
Далтон показва, че материята винаги
се разпада на едни и същи елементи

00:01:26.396 --> 00:01:28.407
в еднакви пропорции.

00:01:28.407 --> 00:01:30.573
Стига и до извода, че 
различните съединения

00:01:30.573 --> 00:01:33.957
са комбинации от атоми на различни
елементи,

00:01:33.957 --> 00:01:36.446
всеки с определен размер и маса,

00:01:36.446 --> 00:01:39.580
които не могат да бъдат нито създавани,
нито разрушавани.

00:01:39.580 --> 00:01:41.679
Въпреки многобройните отличия
за работата си,

00:01:41.679 --> 00:01:46.159
Далтон води скромен живот
до края на дните си.

00:01:46.159 --> 00:01:49.500
И така атомната теория
е приета от учените.

00:01:49.500 --> 00:01:50.936
Следващият значим успех

00:01:50.936 --> 00:01:53.599
идва едва след около
век, през 1897 г.,

00:01:53.599 --> 00:01:59.991
с откриването на
електрона от Дж.Дж. Томсън.

00:01:59.991 --> 00:02:03.357
В неговия модел, който прилича 
на шоколадова бисквита,

00:02:03.357 --> 00:02:07.726
атомите са показани като сфери, 
еднакво запълнени от положителна

00:02:07.726 --> 00:02:11.044
материя, съдържаща отрицателно 
заредени електрони.

00:02:11.044 --> 00:02:15.583
За това си откритие през 1906 г.
Томсън получава Нобелова награда.

00:02:15.583 --> 00:02:18.866
Неговият модел на атома,
обаче, не издържа дълго.

00:02:18.866 --> 00:02:24.858
И то благодарение на
талантливите му ученици,

00:02:24.858 --> 00:02:27.362
между които и някой си Ърнест Ръдърфорд,

00:02:27.362 --> 00:02:31.378
който ще стане известен
като баща на ядрения век.

00:02:31.378 --> 00:02:34.049
Докато изучава ефекта на рентг. лъчи
върху газовете

00:02:34.049 --> 00:02:37.546
Ръдърфорд решава да изучи атома 
по-внимателно

00:02:37.546 --> 00:02:43.292
като насочва малки, положително
заредени алфа частици към златно фолио.

00:02:43.292 --> 00:02:44.673
Според модела на Томсън, 
тънкият слой 


00:02:44.673 --> 00:02:47.049
от положително заредени атоми 


00:02:47.049 --> 00:02:50.897
не би бил достатъчен да отклони
частиците на което и да е място.

00:02:50.897 --> 00:02:53.170
Ефектът би приличал на този
от топки за тенис,

00:02:53.170 --> 00:02:55.729
преминаващи през тънка хартиена преграда.

00:02:55.729 --> 00:02:58.488
Докато някои от частиците
успяват да преминат,

00:02:58.488 --> 00:03:00.801
други се отразяват, 
като че ли

00:03:00.801 --> 00:03:05.951
фолиото е по-скоро
плътна мрежа с много дупки.

00:03:05.951 --> 00:03:09.920
Изводът на Ръдърфорд е,
че атомите се състоят

00:03:09.920 --> 00:03:11.941
предимно от празно пространство
и едва няколко електрона,

00:03:11.941 --> 00:03:14.992
докато по-голямата част 
от масата е концентрирана


00:03:14.992 --> 00:03:17.426
в центъра, който той нарича ядро.

00:03:17.426 --> 00:03:19.379
Алфа частиците преминават през
пролуките,

00:03:19.379 --> 00:03:24.396
но отскачат от плътните,
положително заредени ядра.

00:03:24.396 --> 00:03:27.381
Но атомната теория все
още не е завършена.

00:03:27.381 --> 00:03:31.617
През 1913 г. друг ученик на 
Томсън, Нилс Бор

00:03:31.617 --> 00:03:34.115
разработва по-нататък ядрения
модел на Ръдърфорд.

00:03:34.115 --> 00:03:38.326
Като използва по-ранни
трудове на М. Планк и А. Айнщайн

00:03:38.326 --> 00:03:41.151
той доказва, че електроните
обикалят около ядрата

00:03:41.151 --> 00:03:44.400
с постоянна енергия и разстояние,
прескачат

00:03:44.400 --> 00:03:49.569
от едно ниво в друго, но
не съществуват между тях.

00:03:49.569 --> 00:03:52.936
Планетарният модел на Бор
заема централно място,

00:03:52.936 --> 00:03:56.034
но скоро той също се сблъсква
с някои усложнения.

00:03:56.034 --> 00:03:59.928
Опитите доказват, че вместо да
са отделни частици,

00:03:59.928 --> 00:04:04.086
всички електрони заедно
се проявяват като вълни

00:04:04.086 --> 00:04:07.670
и не са закрепени на едно 
определено място в пространството.

00:04:07.670 --> 00:04:10.796
В известния си принцип на 
съотношението на неопределеност

00:04:10.796 --> 00:04:14.220
Вернер Хайзенберг показва невъзможността
да се определи

00:04:14.220 --> 00:04:17.781
както точното положение така и скоростта
на електроните

00:04:17.781 --> 00:04:20.581
при движението им около атома.

00:04:20.581 --> 00:04:23.007
Идеята, че положението на електроните
на може да се определи точно

00:04:23.007 --> 00:04:26.027
и те съществуват в неопределен
брой възможни позиции

00:04:26.027 --> 00:04:29.877
поставя началото на 
съвременния квантов модел на атома.

00:04:29.877 --> 00:04:33.063
Една вълнуваща теория с 
куп нови предизвикателства

00:04:33.063 --> 00:04:36.496
и смисъл, които все още не са 
напълно разбрани.

00:04:36.496 --> 00:04:39.546
Въпреки че разбирането ни за атома
постоянно се променя,

00:04:39.546 --> 00:04:42.223
основните факти за него
не се променят.

00:04:42.223 --> 00:04:45.103
Така че нека да отдадем дължимото
на триумфа на атомната теория

00:04:45.103 --> 00:04:46.772
с полагащите се фойерверки.

00:04:46.772 --> 00:04:50.142
Електроните, заобикалящи атома
сменят енергийните нива

00:04:50.142 --> 00:04:55.195
и поглъщат или освобождават енергия под
форма на светлинна вълна,

00:04:55.195 --> 00:04:58.242
създавайки всички тези великолепни
цветове, които виждаме.

00:04:58.242 --> 00:05:00.931
Можем да си представим и Демокрит,
наблюдавайки отнякъде,

00:05:00.931 --> 00:05:03.720
удовлетворен от това, че почти две
хилядолетия по-късно

00:05:03.720 --> 00:05:06.420
се оказва, че през цялото
това време е бил прав.