Аз съм творец и режа книги.

Това е първото ми книжно 
произведение.

Нарича се "Друг път към знанието".

Искам да създам купчина книги, 
така че някой да влезе в галерията

и да реши, че гледа обикновен куп книги,

но като се приближи да види тази грубо 
издълбана дупка в него

и да се зачуди какво става,
да се зачуди защо,

и да помисли за материалите на книгата.

Интересувам се от текстурата,

но повече ме интересува текстът и 
картините, които намираме в книгите.

В повечето ми творби това, което правя, е
да покрия ръбовете с плътен слой лак

така че да създам нещо като кожа от
външната страна на книга

и тя е твърд материал, но пък
страниците вътре още да са меки

и тогава дълбая повърхността 
на книгата

и не местя или добавям нещо.

Само дялам около каквото сметна 
за интересно.

Така че всичко, което виждате 
в готовата фигура

е точно където е било 
в книгата преди да започна.

Гледам на работата си като на 
ремикс по един начин,

защото използвам нечий чужд материал

по същия начин както Ди Джей би 
използвал чужда музика.

Това беше книга с картини на Рафаел,
ренесансовият художник,

и вземайки изкуството му и преправяйки го,
издялвайки в него,

го преправям в нещо по-ново 
и по-съвременно.

Също мисля и как да разчупя 
традиционната книга

да прескоча онзи линеен формат

и да опитам да раздвижа 
структурата на самата книга,

така че книгата да се превърне 
в завършена скулптура.

Използвам стяги и въжета и всякакви
материали и тежести,

за да застопоря нещата преди да 
започна да дялам

и да задам формата преди да започна,

и нещо като това да се превърне 
в творба като тази,

която е направена от един-единствен речник

Или нещо подобно да се превърне в 
произведение като това.

Или такова,

което нямам представа какво ще е
или какво прави в студиото ми,

ще се превърне в такава творба.

Смятам, че една от причините, хората да са
смутени от унищожаването на книги,

да не искат да късат книгите

и никой всъщност не иска 
да изхвърли книга,

е защото ги възприемаме като 
живи стъщества,

представяме си ги като тяло

и са създадени да се свържат с нашето 
тяло, що се отнася до мащаб,

но имат и потенциала 
да продължат да растат

и да продължат да се 
трансформират в нови неща.

Книгите наистина са одухотворени

И аз виждам книгата като тяло

и като технология.

Виждам я като инструмент

и като машина

Виждам книгата и като пейзаж.

Това е пълна колекция от енциклопедии,
свързана и изшкуркана

и докато дялам през нея,

решавам какво искам да оставя.

С енциклопедии можех да избера всичко,

но умишлено оставих 
картини на пейзажи.

И със самия материал,
използвах шкурка

и изшкурках ръбовете, така че не 
само картините да напомнят пейзажи,

но и самите материали да са такива.

Едно от нещата, които правя, когато
изрязвам книгата, е

да мисля за картини, но освен това 
мисля за текст

и си ги представям много сходни,

защото интересното е, 
че когато четем текст,

когато четем книга,

тя поставя картини в ума ни,

сякаш допълваме творбата.

Сякаш създаваме картини, 
когато четем текст,

а когато гледаме изображение
в действителност използваме език

с цел да разберем какво наблюдаваме

Получава се нещо като ин-ян.

Една зависимост.

Аз създавам творба, която наблюдателят 
завършва сам.

И смятам работата си почти за археология.

Правя разкопки и се старая да 
оптимизирам потенциала.

Да разкрия колкото ми е по силите

и да го направя чрез дейността си.

Но същевременно мисля

за идеята за изтриване

и какво се случва понастоящем, че
повечето ни информация е науловима

и тази представа за загуба,

която е не само форматът, постоянно
преминаващ към компютрите,

но и самата информация,

сега, когато нямаме материален архив,

трябва непрекъснато да се обновява,
за да не я изгубим.

Имам няколко речника в студиото си

и използвам компютър всеки ден

и ако трябва да проверя някоя дума
ще седна на компютъра,

защото мога точно и бързо да 
намеря каквото търся.

Не мисля, че книгата някога е била

правилният преносител за 
нелинейна информация.

Ето защо смятаме справочниците

за първите застрашени от или изчезнали.

Не вярвам, че книгата някога ще изчезне.

Хората смятат, че след като вече 
имаме дигитална технология

книгата ще изчезне.

Виждаме нещата да се променят и развиват.

Вярвам, че книгата ще се развие

и точно както хората казаха, че
рисуването ще изчезне.

щом фотографията и принтирането станат
ежедневни способи,

но реално му позволиха

да се отърси от едно задължение,

освободиха го от всекидневния
ангажимент да предава историята.

И изкуството бе пуснато да разказва
своята собствена приказка

и тогава видяхме появата на Модернизма.

Изобразителното изкуство се разклони.

Вярвам, че това се случва с книгите сега.

Сега, когато повечето ни технологии,
повечето ни данни,

повечето ни лични и културни записи 
са в дигитална форма,

смятам, че това помага на книгата
да се превърне в нещо ново.

Един много вълнуващ момент
за творец като мен

и е вълнуващо какво ще се случи 
с книгата в бъдеще.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)