WEBVTT

00:00:05.000 --> 00:00:07.000
Ако животът ви бе книга,

00:00:07.000 --> 00:00:11.000
на която вие самите бяхте автор,

00:00:11.000 --> 00:00:14.000
как щяхте да разгънете сюжета й?

00:00:14.573 --> 00:00:17.662
Това бе въпросът, 
който завинаги промени живота ми.

00:00:19.000 --> 00:00:22.000
Отраствайки в горещата пустиня на Лас Вегас,

00:00:22.000 --> 00:00:24.322
всичко, което исках, беше свобода.

00:00:25.000 --> 00:00:29.000
Мечтаех да пътувам по света,

00:00:29.000 --> 00:00:32.000
да живея на място, където вали сняг,

00:00:32.000 --> 00:00:35.000
и си представях всички истории,

00:00:35.000 --> 00:00:38.000
които един ден щях да разкажа.

00:00:38.000 --> 00:00:40.000
Когато станах на деветнадесет,

00:00:40.000 --> 00:00:43.000
ден след като завърших гимназия,

00:00:43.000 --> 00:00:46.000
се преместих на място, където валеше сняг,

00:00:46.000 --> 00:00:48.000
и започнах работа като масажист.

00:00:48.000 --> 00:00:51.000
Единственото, с което си служех, бяха ръцете ми

00:00:51.000 --> 00:00:54.000
и масажната ми кушетка;

00:00:54.000 --> 00:00:57.000
а с тях можех да бъда навсякъде.

00:00:57.245 --> 00:01:00.000
За пръв път в живота си

00:01:00.000 --> 00:01:03.000
се чувствах свободна, независима

00:01:03.525 --> 00:01:07.664
и управляваща напълно своя живот.

00:01:08.570 --> 00:01:12.000
Докато не настъпи пълен обрат в него.

00:01:14.000 --> 00:01:16.000
Един ден се прибрах от работа по-рано,

00:01:16.000 --> 00:01:18.000
мислейки, че съм хванала грип.

00:01:18.813 --> 00:01:21.248
След по-малко от двадесет и четири часа

00:01:22.000 --> 00:01:24.000
бях в болницата

00:01:24.000 --> 00:01:26.000
на системи

00:01:26.000 --> 00:01:28.000
с по-малко от 2% шанс за оцеляване.

00:01:29.000 --> 00:01:31.000
Няколко дни по-късно,

00:01:31.000 --> 00:01:34.000
докато бях в кома,

00:01:34.000 --> 00:01:36.000
докторите ми поставиха диагноза:

00:01:36.000 --> 00:01:39.000
бактериален менингит –

00:01:39.000 --> 00:01:42.000
предотвратима чрез ваксинация кръвна инфекция.

00:01:43.563 --> 00:01:45.948
За два месеца и половина

00:01:45.969 --> 00:01:49.000
изгубих далака си, бъбреците си,

00:01:49.665 --> 00:01:52.000
слуха на лявото ухо

00:01:52.000 --> 00:01:55.000
и двата крака от коляното надолу.

00:01:57.000 --> 00:01:59.824
Когато родителите ми ме изведоха 
от болницата в инвалидна количка,

00:01:59.824 --> 00:02:02.682
се чувствах сякаш бях сглобена 
от различни части –

00:02:02.682 --> 00:02:04.578
като парцалена кукла.

00:02:06.000 --> 00:02:08.000
Мислех си, че най-лошото вече е минало,

00:02:08.607 --> 00:02:11.000
докато няколко седмици по-късно 
не видях новите ми крака

00:02:11.000 --> 00:02:13.000
за пръв път.

00:02:13.000 --> 00:02:17.000
Прасците ми бяха тромави късове метал,

00:02:17.792 --> 00:02:20.720
глезените ми – тръби, притегнати с болтове,

00:02:21.505 --> 00:02:23.521
а стъпалото ми – 
направено от жълт гумен материал,

00:02:24.000 --> 00:02:27.411
с изпъкнала гумена лента, приличаща на вена,

00:02:27.411 --> 00:02:30.000
която свързваше палеца с глезена.

00:02:30.000 --> 00:02:33.000
Не знаех какво да очаквам,

00:02:33.000 --> 00:02:36.000
но определено не беше това.

00:02:36.000 --> 00:02:39.000
С майка ми до мен

00:02:39.000 --> 00:02:43.306
и със сълзи, стичащи се по лицата и на двете ни,

00:02:44.712 --> 00:02:48.000
нахлузих тромавите крака

00:02:48.000 --> 00:02:50.507
и се изправих.

00:02:51.000 --> 00:02:55.000
Беше толкова болезнено и ограничаващо,

00:02:55.000 --> 00:02:57.580
че единственото, за което мислих бе:

00:02:58.000 --> 00:03:00.000
как бих могла да обикалям света

00:03:00.000 --> 00:03:02.000
с тези неща?

00:03:02.000 --> 00:03:04.000
Как щях да живея живота,

00:03:04.000 --> 00:03:06.728
изпълнен с приключения и истории,

00:03:06.728 --> 00:03:09.000
живота, който винаги съм искала?

00:03:09.000 --> 00:03:12.904
Как щях да карам сноуборд отново?

00:03:13.825 --> 00:03:17.000
Същият този ден се прибрах вкъщи и се домъкнах до леглото –

00:03:17.000 --> 00:03:19.000
и ето как изглеждаше животът ми

00:03:19.000 --> 00:03:21.000
през следващите няколко месеца.

00:03:21.441 --> 00:03:25.000
В сън, бягайки от реалността,

00:03:25.621 --> 00:03:29.443
с краката ми, подпрени до мен.

00:03:30.000 --> 00:03:35.520
Бях напълно съсипана физически и психически.

00:03:38.284 --> 00:03:42.000
Но знаех, че за да продължа напред,

00:03:42.000 --> 00:03:46.000
трябваше да се отърва от старата Ейми

00:03:47.228 --> 00:03:51.000
и да се науча да приемам новата Ейми.

00:03:53.016 --> 00:03:55.630
И тогава ме озари идеята,

00:03:56.346 --> 00:03:59.000
че вече не се налагаше да съм 165 см.

00:04:00.698 --> 00:04:03.000
Можех да бъда токова висока, колкото си исках!

00:04:03.000 --> 00:04:07.000
(Смях) (Аплодисменти)

00:04:08.676 --> 00:04:11.911
Или толкова ниска, в зависимост от човека, 
с когото излизах на среща.

00:04:12.000 --> 00:04:14.000
(Смях)

00:04:14.000 --> 00:04:16.570
И ако някога отново реша да карам сноуборд,

00:04:16.570 --> 00:04:18.430
краката ми няма да измръзнат.

00:04:18.430 --> 00:04:20.214
(Смях)

00:04:20.214 --> 00:04:22.000
И най-хубавото, помислих си тогава,

00:04:22.449 --> 00:04:25.696
можех да променям размера на ходилата си, 
за да ми стават

00:04:25.696 --> 00:04:28.615
всички обувки, които са на разпродажба.
(Смях)

00:04:28.676 --> 00:04:30.000
Така и направих!

00:04:30.590 --> 00:04:33.000
Така че, имаше и ползи.

00:04:33.000 --> 00:04:35.665
В този момент си зададох

00:04:35.665 --> 00:04:38.000
този животоопределящ въпрос:

00:04:38.592 --> 00:04:40.932
ако животът ми бе книга,

00:04:40.932 --> 00:04:43.510
на която аз самата бях автор,

00:04:44.141 --> 00:04:46.500
как щях да разгъна сюжета й?

00:04:46.942 --> 00:04:49.000
И започнах да мечтая.

00:04:49.000 --> 00:04:52.000
Мечтаех така, както като бях малко момиченце

00:04:52.211 --> 00:04:55.000
и си се представях

00:04:55.000 --> 00:04:58.000
как ходя грациозно,

00:04:58.000 --> 00:05:00.441
как помагам на хората, които срещам по пътя,

00:05:00.441 --> 00:05:03.000
и как отново карам сноуборд.

00:05:03.000 --> 00:05:05.000
И не само се виждах,

00:05:05.000 --> 00:05:07.000
строейки кули от прах;

00:05:07.000 --> 00:05:10.000
усещах го с цялото си същество.

00:05:10.000 --> 00:05:13.000
Усещах вятъра в лицето си

00:05:13.000 --> 00:05:16.000
и ритъма на биещото ми сърце

00:05:16.000 --> 00:05:20.000
сякаш се случваше в този момент.

00:05:21.000 --> 00:05:24.500
Именно тогава започнах нова глава от живота си.

00:05:27.400 --> 00:05:31.000
Четири месеца по-късно се върнах към сноуборда,

00:05:31.000 --> 00:05:33.420
макар че нещата не се развиваха 
както се очакваше:

00:05:33.420 --> 00:05:36.000
коленете и глезените ми не се сгъваха

00:05:36.000 --> 00:05:39.550
и в един момент стресирах 
всички скиори на лифта...

00:05:41.000 --> 00:05:44.520
(Смях)
когато паднах, а краката ми,

00:05:44.700 --> 00:05:47.000
които все още бяха закрепени за сноуборда –

00:05:47.000 --> 00:05:51.000
(Смях)

00:05:51.000 --> 00:05:54.000
изхвърчаха надолу по склона...

00:05:54.000 --> 00:05:57.000
докато аз все още бях на върха.

00:05:57.000 --> 00:05:59.000
(Смях)
Бях толкова потресена,

00:05:59.000 --> 00:06:02.958
точно толкова колкото бяха и всички останали,
и бях толкова обезкуражена,

00:06:03.294 --> 00:06:07.000
но знаех, че ако намеря подходящия чифт крака,

00:06:07.000 --> 00:06:09.000
ще мога пак да карам.

00:06:09.000 --> 00:06:12.000
В този момент научих, 
че границите на възможностите ни

00:06:12.000 --> 00:06:14.798
и препятствията пред нас могат да доведат 
само до две неща:

00:06:16.000 --> 00:06:19.000
първо, да ни възпрат изцяло

00:06:19.000 --> 00:06:22.000
или второ, да ни накарат да сме изобретателни.

00:06:23.186 --> 00:06:25.600
Проведох едногодишно проучване и въпреки това не успявах да открия

00:06:25.600 --> 00:06:27.000
какъв вид крака да използвам,

00:06:27.000 --> 00:06:29.647
не можех да намеря никакви източници, 
които да ми помогнат.

00:06:29.647 --> 00:06:32.000
Затова реших да си направя чифт сама.

00:06:32.566 --> 00:06:35.637
Заедно с човека, които направи краката, сглобихме произволни части

00:06:35.637 --> 00:06:38.542
и направихме чифт крака, 
с които да мога да карам сноуборд.

00:06:39.000 --> 00:06:41.000
Както виждате,

00:06:41.000 --> 00:06:45.000
ръждясали болтчета, гума, дърво и искрящо розово тиксо.

00:06:48.000 --> 00:06:51.000
И, да, мога да сменям цвета на педикюра си.

00:06:51.000 --> 00:06:53.000
Тези крака

00:06:53.000 --> 00:06:56.695
заедно с най-страхотния подарък, който можех да получа за 21-вия си рожден ден –

00:06:56.695 --> 00:06:59.452
нов бъбрек от баща ми –

00:06:59.452 --> 00:07:02.000
ми помогнаха отново да следвам мечтите си.

00:07:02.000 --> 00:07:04.000
Започнах да карам сноуборд,

00:07:04.000 --> 00:07:06.436
върнах се на работа, а след това и на училище.

00:07:06.436 --> 00:07:09.875
През 2005 г. станах съосновател
на организация с нестопанска цел,

00:07:09.875 --> 00:07:12.852
предоставяща възможността на млади хора 
с физически увреждания

00:07:12.852 --> 00:07:16.000
да се занимават активно със спорт.

00:07:16.459 --> 00:07:19.690
Чрез нея имах възможност да замина 
за Южна Африка,

00:07:20.000 --> 00:07:23.255
където помогнах при снабдяването 
на хиляди деца с обувки,

00:07:23.255 --> 00:07:25.461
за да могат да ходят на училище.

00:07:25.461 --> 00:07:27.640
Миналия февруари

00:07:27.661 --> 00:07:31.900
спечелих последователно два златни медала 
на Световната купа –

00:07:32.000 --> 00:07:36.822
(Аплодисменти)

00:07:41.366 --> 00:07:42.750
което ми спечели титлата

00:07:42.750 --> 00:07:45.673
на най-високо класиралият се
пара-сноубордист при жените

00:07:45.673 --> 00:07:47.540
в света.

00:07:47.759 --> 00:07:51.000
Преди 11 години загубих краката си

00:07:51.000 --> 00:07:54.000
и нямах идея какво да очаквам.

00:07:54.449 --> 00:07:56.000
Но, ако ме попитате днес

00:07:56.000 --> 00:07:58.000
дали бих искала да променя положението си,

00:07:58.000 --> 00:08:01.000
ще ви отвърна: "Не".

00:08:01.000 --> 00:08:03.000
Защото краката ми не ме направиха неспособна;

00:08:03.000 --> 00:08:05.540
напротив – направиха ме по-способна.

00:08:05.540 --> 00:08:09.000
Принудиха ме да разчитам на въображението си

00:08:09.000 --> 00:08:12.000
и да повярвам във възможностите.

00:08:12.000 --> 00:08:13.860
Затова вярвам,

00:08:13.880 --> 00:08:16.000
че въображението ни може да бъде използвано като инструмент,

00:08:16.000 --> 00:08:18.000
с който да превъзмогваме границите на възможностите си,

00:08:18.000 --> 00:08:21.000
защото в съзнанието ни
ние сме способни на всичко

00:08:21.000 --> 00:08:24.000
и можем да бъдем каквито си поискаме.

00:08:24.000 --> 00:08:26.000
Вярата в тези мечти

00:08:26.000 --> 00:08:29.000
и изправянето лице в лице със страховете ни

00:08:29.000 --> 00:08:31.000
ни позволява да живеем живот

00:08:31.000 --> 00:08:34.000
отвъд нашите граници.

00:08:34.464 --> 00:08:37.860
И, въпреки че днешната тема 
е иновации без граници,

00:08:37.860 --> 00:08:41.000
трябва да ви кажа, че в живота ми

00:08:41.000 --> 00:08:43.428
иновациите станаха реалност

00:08:43.428 --> 00:08:46.000
именно в следствие на границите ми.

00:08:46.585 --> 00:08:50.115
Научих се, че границите са не само там, 
където свършва реалността,

00:08:51.000 --> 00:08:54.000
но и там, където започват

00:08:54.000 --> 00:08:56.000
въображението и приказното.

00:08:56.927 --> 00:08:59.496
Мисълта, с която бих искала 
да ви предизвикам днес

00:09:00.000 --> 00:09:03.824
е, че вместо да гледаме 
на предизвикателствата и ограниченията ни

00:09:04.000 --> 00:09:07.000
като на нещо отрицателно или лошо,

00:09:07.000 --> 00:09:10.000
можем да започнем на гледаме на тях 
като на благословия,

00:09:10.000 --> 00:09:14.325
великолепни дарове, които могат да бъдат използвани да разпалят въображението ни

00:09:15.516 --> 00:09:19.265
и да ни помогнат да достигнем висоти, които никога не сме и подозирали, че можем.

00:09:21.027 --> 00:09:25.000
Не става дума за разрушаване на границите,

00:09:25.000 --> 00:09:27.520
а за това да се оттласнем от тях

00:09:28.340 --> 00:09:31.000
и да осъзнаем до какви невероятни места

00:09:31.000 --> 00:09:33.000
могат да ни отведат.

00:09:33.000 --> 00:09:34.210
Благодаря ви.
(Аплодисменти)