DON'T PANIC — Hans Rosling showing the facts about population

Живеем в свят на непрекъснати промени.

Огромна миграция на хора
към големи градове

с все по-високи небостъргачи

и все по-обширни гета.

Искаме още повече горива и храна,

налице е непредвидима промяна на климата

в свят, в който населението
постоянно расте.

Трябва ли да се тревожим?

Трябва ли да се страхуваме?

Как да възприемаме всичко това?

7 милиарда души живеят на
нашата прекрасна планета.

Но когато някои хора се замислят за
бъдещето, те изпадат в паника!

Други предпочитат изобщо
да не мислят за това.

Тази вечер аз ще ви покажа
как стоят нещата в действителност.

Казвам се Ханс Розлинг, статистик съм...

НЕ, НЕ, НЕ... не тръгвайте!

С най-пресни данни от всички държави
ще ви покажа света в нова светлина.

Ще ви разкажа как населението
на света се променя

и как данните сочат какъв
ще бъде светът в бъдеще.

Несъмнено сме поставени пред
сериозни предизвикателства,

но добрата новина е, че бъдещето
може да не е толкова мрачно

и че човечеството вече е по-добре,
отколкото много от вас смятат!

"Не изпадайте в паника!"

"Истината за човешката популация"

"с професор Ханс Рослинг"

Бебета...

... всяко едно е щастие.

Но много хора смятат, че ръстът на
населението е извън контрол.

Някои дори говорят за демографски взрив!

Прави ли са?

Каква е днешната популация?
Как се стигна дотук?

Ще ви разкажа история за
всички хора, живели някога...

... е, поне през последните
няколко хил. години.

Започваме!

Чертая ви две оси.

Това е времето в години, а това —
човешката популация в милиарди.

10 хил. г. пр.н.е., когато хората
започват да отглеждат растения,

археологически изчисления сочат, че све-
товната популация е била едва 10 милиона.

10 милиона!
Колкото днешна Швеция!

Цял свят само за шведите!

През годините се появяват повече фермери,
храна и хора... и цели империи.

Египет, Китай, Индия и
накрая Европа!

Популацията продължава да расте,
но много бавно.

И спирам тук — 1800 г.,

защото тогава популацията ни
наброява 1 милиард.

През всичкото това време ръстът
е бил частица от процент!

Индустриалната революция на XIX в. проме-
ня всичко и популацията бързо расте.

За малко повече от 100 години
то достига 2 милиарда.

Когато аз тръгнах на училище,
беше 3 милиарда.

Много хора и експерти казваха: "Планетата
не може да поддържа повече хора."

Но ето какво всъщност се случи...

Станахме 4 милиарда...
5 милиарда... 6... 7 милиарда!

Повече от половината от
световната популация е родена

по мое време. И продължава да расте.

Най-големият ръст през
последните години е в Азия.

Например в Бангладеш популацията се
е утроила само през моя живот.

От 50 милиона,
сега са на над 150 милиона.

В момента това една от най-гъсто
населените държави в света.

Около 15 милиона вече живеят само
в многолюдната столица Дака.

Безпокоят за размера на тамошните семей-
ства както в градовете, така и в селата.

Но Бангладеш се променя...

Това са семейство Кан — мама Таслима,
малките Танджина и Садия,

и татко Ханан.

Жените се приготвят с часове,
мъжете сме по-бързички.

Ако ще го изтриваш с ръце,
то защо въобще го слагаш?

Таслима и Ханан идват от
многобройни семейства,

но са решили да имат само 2 деца.

Навсякъде в Бангладеш
се чува следният призив:

"Не повече от 2 деца —
едно е дори по-добре!"

Късметлия съм, че имам само две деца.

Ако имах повече, не бих
могъл да ги издържам.

Сега мога да им купувам
каквото поискат.

Не ми останаха пари!

Таслима и Ханан са част от културна
промяна към по-малки семейства.

Това е и професията на Таслима.

Тя работи за правителствената служба
по семейно планиране,

която наема жени като нея
във всяко селище.

Тя обикаля от врата на врата и помага
на други да имат по-малко семейство.

Кога беше последният ти цикъл?

На 22-ри.

И не използваш никакви
противозачатъчни?

А ако забременееш?

Аз не забременявам лесно.

Но ти вече имаш две деца.

Нямам време да ходя до клиниката.

Таслима предлага съвети, морална
подкрепа и най-важното —

противозачатъчни.

Имаш вече три дъщери — наистина
ли искаш да раждаш още?

Баща им взема решенията.

Но ти си тази, която ги ражда.
Защо той да взема тези решения?

Теб ще те боли, не него.

Кой преживява всичко?

Да, но ако той иска момче,
аз какво да направя?

Ето ти хапчета, вземай ги
когато започне цикълът ти.

Необразованите най-
трудно биват убеждавани.

Постепенно знанието
се разпространява.

Какъв е успехът на Таслима за нама-
ляването на раждаемостта в Бангладеш?

Това е броят на родени деца от една жена.

В Швеция основахме
фондацията Гапмайндър,

за да представяме статистически данни
по начин, разбираем за всеки.

Мога да ви покажа каква е
ситуацията в Бангладеш.

На хоризонталната ос —
брой бебета на жена.

От 1 до 8.

На вертикалната ос — средна
продължителност на живота, т.е.

колко години живее всяко новородено.

От 30 до 90.

Започваме от 1972 г.

много важна година за Бангладеш —
от тогава е автономна държава.

През 1972 г. Бангладеш е ето там

и имат средно по 7 деца на жена,

а продължителността на живота
им е по-малко от 50 години.

Какво става откакто са автономни?

Удължава ли се животът?
По-малко ли са децата?

Ето данните за Бангладеш.

Да, животът се удължава и
бебетата намаляват — 6... 5

и животът се удължава... 4... 3...

и сега има средно 2.2 бебета на жена.
Продължителност на живота — 70 години.

Почти невероятно! За 40 години Бангладеш

става от 7 до почти 2 деца на жена.

Това в Бангладеш е великолепно!

Но дали е само в Бангладеш?
Ще ви покажа целия свят.

Връщаме се назад до 1963 г.

Ето ги държавите.

Зелените са двете америки.
Жълтите са Европа.

Сините са Африка. Червените са
Азия, Австралия и Нова Зеландия.

Големината на балончето
показва населението. Вижте!

Големите са Китай и Индия.
Бангладеш е малко зад тях.

През 1963 г. средният брой деца
на всяка жена в света беше 5.

Но светът беше разделен — виждате ли?

Тези са развитите държави с малки
семейства и дълъг живот.

А ето тук са развиващите се страни с
големи семейства и кратък живот.

Много малко страни са по средата.

Да видим какво се е случило.

Пускам ви света!

Ето...

Голямото балонче на Китай,
здравето се подобрява,

започват семейно планиране,
движат се към по-малки семейства.

Зеленото балонче на
Мексико, се доближава!

Това пък е Бразилия!

Ето я и Индия! Големите червени са
азиатските страни и те идват насам.

Много африкански страни са все
още с "много бебета на жена".

Бангладеш надминава Индия в
посока по-малко семейство.

Вече почти всички държави са в тази
част, дори Африка се движи нагоре.

Ох, това беше земетресението в Хаити!

И ето всичките сега са тук. Каква промяна!

Глобалната средна стойност е 2,5.

Преди 50 години беше 5.

Средният брой бебета
на жена е намалял от 5 на 2,5!

И продължава да намалява...
каква огромна промяна!

Смята се, че страни като Бангладеш
са епицентър на демографския взрив —

това е напълно невярно!

Здравни работници като
Таслима и колегите й,

които изведоха страните си от тук
до там само за няколко десетилетия,

са героите на нашето време!

Промяната е невероятна!

Вече не живеем в разделен свят.

Но колко знаят хората за тази промяна?

Ние не само показваме данни,
ние измерваме знанието на хората.

Направихме първото проучване в
Швеция. Резултатите бяха подтискащи!

Второто във Великобритания беше
обнадеждаващо, защото те все все пак

пак са били по целия свят.
Чакахме добри резултати.

Първи въпрос: средно колко
бебета на жена има в Бангладеш?

а) 2,5; б) 3,5; в) 4,5; г) 5,5.

Това са резултатите от Великобритания.

Вече знаете верния отговор — 2,5.

Само 12% от британците знаят това.

Предположихме, че необразованите
смъкват резултата.

Отделихме тези от тях
с висше образование.

Това са резултатите.

Те са се справили дори по-зле!

Може ли да се заключи, че британците
имат слаби познания за света?

Не, не!

А ако бяхме попитали шимпанзета?

Пишем отговорите на банани и
ги оставяме да изберат произволно.

Резултатите биха били такива.

Шимпанзетата нямат
знания за Бангладеш.

По силата на шанса биха избрали
два пъти повече верни отговори.

Повече от половината британци
смятат, че отговорът е 4,5 и нагоре.

Проблемът не е липсата на знания,
а предварителните схващания.

Британците дори не
могат да си представят,

че жените в Бангладеш могат
да имат средно по 2,2 деца.

Британците не знаят, че семейство като
на Таслима е нормата в Бангладеш.

Не само там, но и навсякъде по света.
Бразилия — 2 деца на семейство.

Виетнам — 2 деца на семейство.

Дори в Индия най-чести са
семействата с по две деца.

В Африка, в големите градове
като Адис Абаба

има дори по-малко от две деца на жена!

Това е и с мюсюлмански,
будистки и християнски семейства.

Не зависи нито от религията, нито
от културата, нито от континента —

семейства с 2 деца са навсякъде.

Промяната от големи към малки семейства

е едно от най-значимите неща,
случили се в рамките на моя живот.

В историята няма прецедент!

Ето ни обратно в Бангладеш.

Да разберем причините за тази промяна.

Почти всички момичета в
Бангладеш ходят на училище.

Правителството дори подкрепя финансово
семействата за гимназиално образование.

В училището на Танджина
момчетата са много по-малобройни.

Какво е това семейство?

Голямо!

Ще им стига ли храната?

Целта на този урок е повече от ясна.

А какво е това семейство?

Ще им бъде ли трудно?

Не!

Образованието е ефективно и дава
възможности на бангладешките жени.

Въпреки неравенствата, има работни
места, а Танджина се цели високо.

Обичам да ходя на училище.

Едно време са се женили млади

и не са имали възможност да учат.

Сега обаче мога да реша да
стана доктор или инженер.

Все повече млади жени виждат
новите възможности.

Не мога да си представя
да се омъжа на 17.

Не искам да се омъжвам след две години.

Абсурд!

При нас беше различно,

но сега хората са много по-добре.

На колко години ще се
омъжиш според теб?

На 25.

Първо ще завърша университет
и ще си намеря работа.

Ще стана доктор. После ще се женя.

Много си ми умничка!

Оптимизмът на Таслима и
нейните дъщери е нещо прекрасно.

За промяната в Бангладеш
има и друга причина —

намаляването на детската смъртност.

Рамадан е — месец за постене.

Ханан помага на родителите му
за празника на гробищата.

Натисни пръстта с ръце!

Три деца — братя и сестри на Ханан —
са починали много малки.

Умряха от дребна шарка.

Много плакахме, много тъжно.

Ако тогава имаше доктори,
можеше да ги лекуваме.

Щяха още да са живи.

Такова нещо не се забравя.
Ще ги помня докато съм жив.

Когато родителите на Ханан били млади

едно от пет деца в Бангладеш
умират преди да навършат 5 г.

Всички семейства тогава живели в
постоянен страх от загуба на дете.

След първото дете се захващаш
да правиш още.

Така, ако едно умре, ще ти
останат повече от едно.

Така беше тогава.

Не смятахме, че имаме много
деца, не мислехме за бъдещето.

През последните години в Бангладеш
има голям прогрес в здравеопазването.

Ваксини, борба срещу инфекции,
по-добра храна, хигиена —

всичко това спасява животите
на милиони деца.

Родителите са наясно, че
децата им вече оцеляват,

а това позволява семейно планиране.

Дори в бедните квартали в Дака
жените имат средно по 2 деца.

Всичко това се дължи на
оцеляването на децата.

Да се върнем назад във времето.

Защо човешката популация расте
толкова бавно преди 1800 г.?

Според историческите данни,

2 родители имали средно по 6 деца.

Това би означавало увеличаване
на популацията, нали? Да, но не.

Защото средно по 4 от тези деца
умирали преди да станат възрастни.

Хората в миналото никога не са
живеели в баланс с природата!

Те са умирали в баланс с природата!

Било е крайно тъжно!

Индустриалната революция
обаче променя всичко това.

По-добри заплати, повече храна, чиста
вода, канализация, сапун, медицина...

Защо популацията започва да расте?
Заради повечето деца ли? Не!

През 1963 г. средният брой
деца на жена беше снижен до 5.

Причината за ръста на популацията е
намаляването на детската смъртност.

През 1963 г. оцеляват средно 4.

Но все още 1 от 5 умирали. Ужасно!

Едва през последните десетилетия
детската смъртност е почти елиминирана.

Скоро ще доближим нов баланс.

Един добър баланс: 2 родителя
с по 2 оцеляващи деца средно.

Това са щастливи семейства.

Това е най-нормалната
семейна ситуация днес.

Какво означава това за бъдещето?

Ще ви покажа най-
добрата прогноза —

тази на най-добрите демографи от ООН.

Тя изглежда така.

Ще растем до 8 милиарда...
и до 9 милиарда.

Но вижте забавянето!

До края на века кривата
става по-плоска.

Ако приближа, ще видите,

че се очаква забавяне и край
на растежа на популацията.

Това все пак е прогноза и
има известна несигурност.

Но сме убедени, че няма да има повече
бърз растеж на популацията за идния век.

Това е благодарение на по-
интелигентното родителско поведение.

Погледнете тук.

Сега ще ви покажа броя на децата в света.

Децата от 0 до 15-годишна възраст.

Ето ги.

Броят им се увеличава бавно
и след това — много бързо.

В началото на века вече имаме

2 милиарда деца в целия свят.

2000 г. е важна година — тогава
се роди моята първа внучка Дорис.

Тя се роди в много специално
време за всички деца по света,

защото демографите
изчисляват, че занапред

броят на децата ще остане
приблизително един и същ.

Няма да се увеличава значително.

До края на века пак ще имаме
2 млрд. деца в целия свят.

Дорис се роди във времето
на световния детски пик.

Броят на децата не се увеличава.

Това може би ще ви обърка.

Как така популацията расте,
а децата остават същия брой?

Откъде се вземат всички тези възрастни?

За да обясня това, трябва да
зарежа тези технологични джаджи

и да употребя тежки
образователни средства.

Дами и господа, представям ви
популацията под формата на...

дунапренови блокчета!

Едно блокче е 1 милиард.

Сега има 2 милиарда деца в света.

Има 2 млрд. на възраст от 15 до 30 г.

Тези бройки са закръглени.

Има 1 млрд. на възраст 30 до 45 г.

Има 1 млрд. на възраст 45 до 60 г.

И най-отгоре е моето блокче —
60 г. и по-възрастни.

Това е днешната човешка популация.

Виждате, че липсват 3 млрд.

Съвсем малко от тях липсват,
защото са умрели.

Повечето от липсващите
още не са се родили!

Преди 1980 г. много по-малко
деца се раждат,

защото е имало
по-малко раждащи майки.

Това е, с което разполагаме сега.

Какво ни очаква в бъдеще?

Какво се случва със
стари хора като мен?

Умираме!

Точно така. Има поне един човек в
публиката, който работи в болница.

И така... умират!

Тези остаряват с 15 г.
и имат 2 млрд. деца.

Тези остаряват много, умират.

Тези остаряват с 15 г. и също
имат 2 млрд. деца.

Тези умират и останалите остаряват
с 15 г. и имат 2 млрд. деца.

А!

Без да се увеличава броят на децата,

без да се увеличава продължи-
телността на живота,

неизбежно ще има 3 млрд.
повече възрастни.

Това се случва, когато
младите поколения порастват.

Има и малко добри новини
за старците като мен.

Изчислява се, че старите ще
живеят малко по-дълго от сега.

И затова добавяме още
1 млрд. много възрастни.

Много се надявам, че
ще бъда част от тях.

Защото така ще мога да продължа да
чета годишните статистически отчети.

Защитниците на околната
среда обаче се притесняват.

Казват ми: "трябва да спрем
популацията до 8 млрд."

В разговорите ни става ясно, че не
знаят за достигнатия световен детски пик.

Не знаят също, че идният растеж се дължи
на неизбежното запълване от възрастни.

В последна сметка ще има
толкова на брой хора.

Знаем колко милиарда ще бъдат.
Знаем ли обаче къде ще живеят?

Сега и в бъдещето?

Ето го светът със седемте милиарда.

От 7 млрд. 1 живеят в двете америки.

1 млрд. живеят в Европа,
1 млрд. — в Африка.

4 млрд. живеят в Азия.

Сега е така. Как да го
запомним по-лесно?

Ето така — слагаме цифрите и казваме,

че са ПИН кодът на света — 1114.

Какво ще стане до 2050 г.?

Може да се каже, че знаем.

Европа ще остане така.
Даже популацията там намалява.

В америките — малко повече.
Най-вече пенсионери от Южна Америка.

Почти няма разлика.

В Азия ще има още 1 млрд.,

след което растежът в Азия приключва.

В Африка до 2050 г. популацията
ще се удвои до 2 млрд.

Сега... до 2100 г.

И това знаем — в Европа, америките
и Азия няма да има повече.

В Африка обаче попу-
лацията ще се удвои.

Ще бъдат 4 милиарда.

През 2100 г. вероятно последният
ПИН код ще е 1145.

През 2100 г. светът ще е различен.

Хората от стария запад
(Европа и северна Америка)

ще бъдат по-малко от 10%
от световната популация.

80% от световната популация
ще живее в Азия и Африка.

Ще има ли достатъчно ресурси?

Това ще бъде голямо предизвикателство.

Според мен е възможно
всички да живеят добре заедно.

Лесно е да се види потенциалът на про-
спериращата и мирна Азия, дори с 5 млрд.

Япония, Южна Корея и др. вече са богати.

Все по-големи части от Китай,
Индия, Индонезия и др. ги следват.

Дори в по-бедните азиатски държави
вече се живее по-добре от преди.

А бъдещата Африка с 4 млрд.?

Очаква ли ги бедност?

Аз съм виждал крайна бедност в Африка.

Преди 30 г. работих там за
две години като доктор

и то в една от най-бедните
африкански държави — Мозамбик.

Мозамбик тъкмо беше извоювала
независимост от Португалия.

Аз бях един от двамата доктори
чужденци за общо 300 хил. човека.

Това беше болницата.
Жена ми беше акушерка.

Това беше целият болничен екип.

Белите престилки имаха шанса да се
обучат професионално за една година.

Останалите не можеха
дори да четат и пишат,

но работеха с голяма
мотивация и отдаденост!

Пациентите обаче боледуваха от
ужасни болести поради бедността им.

Ние пък не винаги имахме средства,

а моята неопитност не можеше
да покрие нуждата на пациентите.

Мозамбик все още е бедна държава.

Нещата обаче много са се про-
менили за последните 30 години.

Вече има нова болница в
града, в който работех аз.

Новата болница е по-голяма, има 15
лекари и 11 от тях са от Мозамбик.

Всички са добре подготвени.

Началникът е д-р Кашимо, акушер.

По всичко личи, че

ще имате...

близнаци!

Това е прекрасна промяна!

Имаме спешно отделение,

педиатрия, ортопедична операционна,

голяма лаборатория и денонощна аптека.

Ежедневно се спасяват деца и родилки
чрез Цезарово сечение — по мое време не.

Сега го правим тук
с професионален екип

и в добре оборудвана операционна,
както всяка друга по света.

Всичко е претърпяло подобрение.

Родените в Мозамбик днес ще
имат много по-добро бъдеще.

Не само заради по-доброто здраве,
но и заради цъфтящата икономика —

дейни пристанища и пазари,

нови индустрии и нови работни места.

Сигурно смятате, че това се
отнася само за градовете.

Да, така е.

По-трудно е в провинциите,
където живеят повечето хора.

Но нещата се променят и там.

В северен Мозамбик
е провинцията Моговолас.

Това е домът на Оливия,
Андре и техните деца.

Като повечето бедни хора
по света, те са фермери.

Ядат това, което успеят да отгледат.

4:00 часа сутринта е, денят започва.

Андре се запътва към нивите.

Оливия отива да носи вода.

Ходенето е много, накъдето
и да се запътят.

Отнема ми два часа да стигна до тук.

Ако има много хора, наливам
вода за около два часа.

Гладна съм и уморена, когато се върна.

Без транспорт всичко се носи.

Оливия и Андре имат 8 деца.

Раждаемостта все още е висока
в африканските провинции.

Най-бедните семейства имат
най-много гърла за хранене.

Всичко, което могат да
спестят, бива продадено.

Тежко е.

Сея какво ли не, но и така

пак не успявам да изкарам
достатъчно пари за семейството.

Икономическият растеж все
пак бавно стига и до провинциите.

Спестявах три години за този покрив.

Сега Андре си е поставил нова цел,
която ще промени всичко.

Много ми трябва велосипед. С него
навсякъде ще стигам по-лесно.

Един велосипед наистина
променя живота на бедните хора.

Спестяват се часове на ден
и се върши повече работа.

С велосипед могат да се носят
и по-тежки товари до пазара

и да се спечелят повече пари.

Може да се пътува и
да се намира работа.

А при болест биха могли да
стигнат навреме до болницата.

Ще бъда много щастлив с велосипед.

Къща без велосипед не е дом!

Андре и Оливия спестяват от 2
години насам. Още не им стигат.

Сега всичко зависи от сусамовите
семена, които прибират.

Ако ги продадат на добра
цена, може и да успеят.

Андре и Оливия живеят в
една от най-бедните държави

и то в провинцията — най-
бедната част на държавата.

Колко хора по света живеят като тях?

Сега ще ви покажа.

Много е просто. Бедни и богати.

Тук са всички 7 млрд.

Наредени са с цел опростяване
от най-бедни до най-богати.

Колко $/ден печелят най-богатите?

Да видим.

О, о!

Леле, колко много...

Ой, ой, ой!

$100/ден.

Да видим средния милиард.
Колко печелят?

Само $10/ден.

Това е най-бедният милиард.
Колко печелят?

Хм...

Само $1/ден.

Това е разликата в световен мащаб.

Икономистите теглят черта, под която
се говори за "крайна бедност".

Малко над $1.

С $1/ден едва изхранваш семейството и
не си сигурен, че ще имаш храна друг ден.

1 млрд. души все още живеят така.

Вторият милиард е разделен от
линията на крайната бедност.

Останалите са над нея.

Най-бедните не могат
да си позволят обувки.

Ако пък вече имат обувки,
следващата цел е велосипед.

Там са Андре и Оливия.

След велосипеда е мотопедът.

След мотопеда е автомобилът.

Помня нашия пръв семеен автомобил,
малък син Фолксваген.

Първото нещо беше да отидем на почивка
в Норвегия, защото е по-красива от Швеция.

Беше прекрасна почивка.

Сега съм в тази група. Мога да си
позволя да ходя на почивка със самолет.

Да, има хора много по-богати от
тези, които пътуват със самолети.

Някои са толкова богати, че
планират почивка в космоса.

Разликата в доходите между
самолетните и най-богатите

е почти толкова, колкото е
разликата от самолетните

до най-бедните.

Най-важното за запомняне е следното.

Ще ми трябва стълба.

Понякога е нужна стара изпитана
технология като стълбата.

Тук.

Ето, горе съм.

Ние, които живеем с по $100/ден,
гледаме надолу към тези с по

$10 и $1/ден и двете групи ни
изглеждат еднакво бедни.

Не виждаме разликата.

За нас те са на едно дередже.

И казваме: "А, те всички са бедни!"

Не, уверявам ви, срещал
съм хора от края

и те много добре знаят

колко по-добър е животът с
$10/ден от този с $1/ден.

Разликата е 10 пъти по-голяма!

Тази разлика е огромна.

За да разберем това, да се
върнем към Андре и Оливия.

Всяка стъпка по тази линия

от обувките към велосипеда

отдалеч изглежда дребна,
но за тях е огромна.

Ако купят велосипед, това значително
ще ги улесни по пътя нагоре.

Днес те се приготвят да продадат
сусамените зърна, които са отгледали.

Цената беше 25 метикала.

Тази година е по-добре.

Надяваме се да го продадем
за 40-45 метикала.

Но Андре и Оливия трябва да
внимават, ако искат честна сделка.

Някои купувачи преправят
везните и мамят.

Ако ние сме измерили 10 кг., то

при тях ще покажат 7 или 8.

Андре отива да продава.

Надява се, че за последен път му се
налага да иска помощ за транспорт.

Андре сега трябва да е съобразителен.

Хей, приятел, сметни както трябва!

Сделката е готова.
Андре е доволен от цената.

Сега ще похарча паричките!

Моментът, за който семейството му
работи толкова много, настъпва.

На Андре му отнема цяла сутрин,
за да стигне пеша до пазара.

С велосипеда се прибра
за по-малко от час.

Купил си велосипед!

Да, мила, най-накрая!

Велосипедът веднага влиза в употреба.

Децата ще носят вода с него.

Андре ще носи повече стока на пазара.

По-важното е, че ще могат
по-лесно да ходят на курсове,

за да се научат да смятат,
пишат и четат.

Сега ще спестявам за мотопед
за децата и жена ми.

Това ще е занапред.

Прекрасно е как Андре и Оливия преси-
чат линията на крайната бедност.

И ползват велосипеда, за да
ходят на образователни курсове.

Образованието е много
важно за прогреса на хората.

Колко обаче се знае за
образованието в глобален мащаб?

Пак е време е за британска анкета!

Ето я.

Какъв процент от възрастните по
цял свят могат да четат и пишат?

Според вас? Вдигнете
ръце, ако смятате, че са 20%.

40%?

60%?

А 80%? Ах, ах, ах!

Ето резултатите на британците.

Вече се сещате кой е
верният отговор, нали?

80%, разбира се!

Вие сте по-малко в грешка от британците.

Да, 80% от световната
популация е грамотна.

По последни данни всъщност
дори малко повече от 80%!

Ако сравним пак с шимпанзета,

т.е. с напълно произволни отговори,

шимпанзетата щяха да дадат 3 пъти
повече верни отговори от британците.

А тези с висше образование?

Те са дори по-зле!

Какво се преподава в
тези университети?

Схващанията за света са неадекватни.
Медиите не комуникират актуални неща.

Дали е заради бързите промени?

Дами и господа,

представям ви любимата ми графика —

историята на държавите за последните
200 години в рамките на 1 минута.

На едната ос са доходите. На другата —
продължителност на живота.

Започваме с държавите през 1800 г.

Тогава всички са в ъгъла
на болните и бедните.

Кратък живот, ниски доходи.

Ето го ефектът от индустри-
алната революция.

В началото държавите в западна Европа
забогатяват, но не са по-здрави.

Колониите им пък нямат
никаква полза от това

и остават в ъгъла на бедните.

Богатството се увеличава тук,
стигаме ХХ век.

Следва ужасната Първа световна война
и икономическата криза от 29-та.

Ето я и Втората световна война.

О, сега стават независими!

С това се подобрява здравео-
пазването от когато и да било.

Сега Китай и латиноамериканските
държави бързо напредват икономически.

Стигат чак до тук.

Индия също напредва, както
и африканските държави.

Промяната в световен
мащаб е прекрасна!

Начело са САЩ и Великобритания,
но те вече не напредват бързо.

Бързите са тези в средата.

Китай се движи много бързо. А Бангладеш...

Бангладеш вече е чак тук — здрави
и с бърз икономически растеж.

Мозамбик са назад, но и те се
движат бързо в правилната посока.

Всичко това обаче са средни стойности.

Какво да кажем за
хората и техния живот?

Ще ви покажа нещо много
вълнуващо за един статистик —

разпределение на доходите,
т.е. разликата между хората.

Връщам балоните с 50 г. назад.

Ще гледаме само парите.

Удължаваме оста, защото богатите са
много богати, а бедните — много бедни.

Затова разликата ще е по-голяма.

Пускаме ги надолу. Това е САЩ,

т.е. разпределението в САЩ.

Пускам и всички американски държави.

Виждате най-богатите и най-бедните хора.

Височината показва колко
човека живеят с такъв доход.

Да пуснем и Европа.

Най-отгоре пускам и Африка.

Най-накрая пускам многобройната Азия.

През 1963 г. имаме две гърбици.

Приличат на камилски гърбици, нали?

Първата гърбица е на най-богатите
от Европа и америките.

Втората гърбица е на бедните —
основно от Азия и Африка.

Тук е линията на крайна бедност.

Виждате ли колко много живеят в
крайна бедност само допреди 50 г.?

Повечето от тях са били в Азия.

Говореше се, че Азия никога няма да
забогатее, както днес се говори за Африка.

Е, какво стана?

Пускам света.

Виждате, че много се раждат в бедност, но
Азия се придвижва към по-високи доходи.

Цял 1 млрд. вече не са крайно бедни!

Светът се променя, камилата е мъртва.

Имаме нова бързоходна
камила с една гърбица.

Това, което се вижда,

е съотношението между най-богатите
(които са най-много в средата)

и най-бедните, които вече са най-малко.

Обърнете внимание, че 1 млрд. все
още живеят в крайна бедност.

Въпросът е можем ли да продължим
да изваждаме от крайна бедност

както сегашните, така
и бъдещите африканци?

Смятам, че е възможно и
дори по-вероятно това да стане.

Нужни са мъдри действия и много
инвестиции, но може да се случи.

Африканските държави
не се движат с една скорост.

Някои са бързи, други са проблемни.

Повечето обаче стабилно
прогресират, както Мозамбик.

Какво да кажем за изхранването
на хората в бъдеще?

Да, има такива проблеми и днес,
но има и потенциал.

Земеделието в Африка сега е недоразвито.
С технологии обаче ще стане по-ефективно.

В Африка има и проблеми с водоизточни-
ците — не се употребяват оптимално.

С комбайни, трактори Африка ще успее
да отглежда достатъчно реколта.

Не си въобразявайте,
че само аз смятам така!

ООН си поставя нова цел — елиминация
на крайната бедност в близките 20 г.

Всички знаят, че е трудно,
но не е невъзможно.

Представете си ако се случи!

Видяхме, че богатите се движат,

както и средните.
Бедните малко се запъват.

Тук се намират почти всички неграмотни.

Тук детската смъртност е висока
и има многодетни семейства.

Крайната бедност се саморазпространява,
ако не се вземат мерки.

Андре и Оливия и други като тях
работят усърдно, за да се спасят

и само ако правителството
и света им помогнат

с неща като училища, ваксини, пътища,
електроенергия, противозачатъчни и т.н.

тогава ще се справят. Най-вече трябва
сами да работят, разбира се.

Ето, Андре и Оливия минават
линията на крайна бедност.

Възможно е за няколко десетилетия, да!

Но излизането от бедността
е само началото.

Хората искат да живеят по-добре.

Какво означава "да живеят добре"?

Означава повече машини и повече
консумация на енергия.

Това е проблем, защото води до
заплахата от промяна в климата.

80% от енергията в света
все още се набавя с горива.

Това може да доведе до
страшни последици,

защото емисиите CO2 (въглероден
диоксид) от горенето се увеличават.

Не съм аз този, който ще ви
каже как точно ще стане това,

не съм и специалист
по предотвратяването.

Мога обаче да ви покажа данните
за това кой гори най-много.

Ето, вижте!

Помните ли скалата с
най-бедните и най-богатите —

от "едвам си купуват обувки"
до "летят със самолет"?

Това обозначава общата консумация
на горива в света за 1 година —

въглища, нефт и природен газ.

Представя също и емисиите CO2.

Колко консумират най-богатите?

Половината!

А вторият милиард колко консумира?

Половината от останалото.

Ясно е колко консумира третият милиард —

половината от останалото.
Останалите — незначително количество.

Стойностите са закръглени, но най-много
консумират най-богатите 3 млрд.

Консумират повече от 85%.

Поне при най-богатите консумацията не
расте, но ще видим дали може да се намали.

В идните десетилетия икономи-
ческият растеж на тези 2 млрд.

ще увеличи консумацията
и СО2 емисиите.

Дори и да елиминираме
крайната бедност, мотопедите

не допринасят чак толкова
за СО2 емисиите.

За следващите 40 г. повечето хора
бъдат част от тази група.

Ако питате най-богатите обаче,
те сякаш въобще не разбират!

Гледат отгоре и казват:

"О, вие там, не може да живеете като
нас, ще унищожите планетата!"

Само дето ми се струва
доста по-уместен този аргумент:

"Ха, че кои сте вие, че да ни
казвате как да живеем?

Ако искате от нас да променим нещо,
тогава защо не дадете добър пример?"

Има много неща, част от добрия живот,
с които милиарди хора не разполагат.

В селото на Андре няма електроенергия.

В Мозамбик има много въглища.

Дори и да ги горят за електро-
енергия, не смятам, че

по-големи консуматори от тях
следва да им се бъркат.

Ще ви питам нещо, което често
правя с моите студенти.

Първо, колко от вас не са пътували
със самолет през тази година?

Аха!

Доста малко могат да се справят
без летене. Вторият въпрос —

колко от вас не са ползвали
пералня и перат на ръка чаршафи,

дрехи и др. през последната година?

Така си и знаех. Никой.

Всеки, който може да си позволи пералня,
дори и най-върлите природозащитници!

Още помня деня, когато купихме пералня.

Първи ноември, 1952 г.

Баба ми беше поканена първа
да сложи пране в нея.

През целия й живот тя е прала
на ръка за 9-членно семейство.

Сложи прането в пералнята, седна
на стол и зяпа пералнята цял час.

Беше като опиянена.

От това последва повече
свободно време за майка ми.

Можеше да ми чете книжки, май
заради това станах професор.

Нищо чудно, че благодаряхме
на завода за метал,

на фабриката за прах за
пране, на електроцентралата.

Сега

искам да ви дам само един скромен съвет.

Най-вече — гледайте данните!

Вижте фактите за света!

Така ще знаете в какъв свят живеем
и как да подобрим нещата.

Предизвикателството да елиминираме
крайната бедност вече е не е голямо.

За пръв път в историята са налице
условията да го направим.

Ръстът на популацията
вече не е проблем —

броят на децата не се увеличава.

Колкото до климата — все още
можем да избегнем най-лошото.

Това обаче изисква от най-богатите

да оптимизират своята консумация така,

че 11 млрд. да могат да живеят като тях.

Никога не съм се наричал оптимист,

но казвам, че е възможно.

И светът е много по-добър,
отколкото много от вас смятат!

Благодаря ви много!