Inner Worlds, Outer Worlds - Part 1 - Akasha

All 4 parts of the film can be found at www.innerworldsmovie.com.

Part one of the film Inner Worlds, Outer Worlds. Akasha is the unmanifested, the "nothing" or emptiness which fills the vacuum of space. As Einstein realized, empty space is not really empty. Saints, sages and yogis who have looked within themselves have also realized that within the emptiness is unfathomable power, a web of information or energy which connects all things. This matrix or web has been called the Logos, the Higgs Field, the Primordial OM and a thousand other names throughout history. In part one of Inner Worlds, we explore the one vibratory source that extends through all things, through the science of cymatics, the concept of the Logos, and the Vedic concept of Nada Brahma (the universe is sound or vibration). Once we realize that there is one vibratory source that is the root of all scientific and spiritual investigation, how can we say "my religion", "my God" or "my discovery".

В началото бе Логоса,

Големия взрив, първичния Ом.

Теорията за Големия взрив гласи, че физическата вселена

е произлязла спираловидно от една невъобразимо гореща и плътна

точка, наречена "сингулярност" - милиарди

пъти по-малка от върха на игла.

Тя не разкрива защо и как е станало. Колкото по-загадъчно

е едно нещо, толкова повече ние
приемаме за даденост, че

го разбираме.

Смятало се е, че в крайна
сметка гравитацията или

ще забави разширяването, или ще
смачка вселената в едно голямо

свиване. Но въпреки това, снимки от телескопа Хъбъл

показват, че разширяването на
Вселената изглежда сякаш се

ускорява. Разширявайки се по-бързо
и по-бързо, израствайки

извън Големия взрив. Поряди някаква причина
има повече маса във

Вселената, отколкото физиката е прогнозирала.
За да отчетат липсващата маса,

физиците сега твърдят, че Вселената се състои
само от 4% атомна материя

или това, което смятаме за нормална материя. 23% от Вселената е тъмна материя,

а 73% е тъмна енергия - това, което преди сме
смятали за празно пространство.

Тя е като една невидима нервна система,
която преминава през цялата вселена,

свързвайки всички неща.

Древните ведически учители
учили на Нада Брахма -

Вселената е вибрация.

Вибрационното поле е в основата на целия
истински духовен опит

и научни изследвания.

Това e същото поле от енергия,
което светци,

Буди, йоги, мистици, свещеници, шамани и ясновидци са наблюдавали,

вглеждайки се вътре в себе си. То е било наричано
Акаша, първичния Ом,

мрежата от скъпоценни камъни на Индра, музиката на сферите,

и с хиляди други имена в цялата история.

Това е общия корен на всички религии,

и връзката между нашите вътрешни светове и
нашите външни светове.

В Махаяна будизма през трети век,

се описва една космология не по-различно
от най-напредналата

физика в наши дни.

Мрежата от бижута на Индра е метафора,
използвана за да се опише

едно много по-старо ведическо учение, което илюстрира начинa, по който тъканта на

Вселената е изтъкана заедно.

Индра, кралят на боговете, ражда

слънцето и движи ветровете и водите.

Представете си паяжина, която се простира
във всички измерения.

Паяжината се състои от капки роса,

и всяка една капка съдържа в себе си
отражението на всички останали

водни капки, и във всяка отразена
капка роса може да се видят

отраженията на всички други капки.

Цялата паяжина в това отражение и т.н.

до безкрайността.

Мрежата на Индра може да бъде описана
като една холографска вселена,

в която дори и най-малкия поток от светлина

съдържа пълния модел на цялото.

Сърбо-американският учен
Никола Тесла,

понякога сочен като човекът,
който е изобрeтил

20-ти век.

Тесла е отговорен за откриването
на променливия ток,

електричеството и много други творения,

които в момента са част
от нашето ежедневие.

Поради интереса му към древните
ведически традиции,

Тесла е бил в уникална позиция
да разбере науката

чрез един източен и
западен модел.

Както всички велики учени,
Тесла се вглеждал надълбоко

в мистериите на външния свят,

но той също така се вглеждал
надълбоко и в себе си.

Също като древните йоги, Тесла
използвал термина "Акаша"

за да опише етерното поле, което
се простира през всички неща

Тесла учил заедно със Свами Вивекананда,
йога, който донесъл древните

учения на Индия на запад.

Във ведическите учения, Акаша
е самото пространство;

пространството, което другите
елементи изпълват,

и което съществува едновременно
с вибрациите.

Двете са неразделни. Акаша
е Ин, а прана е Ян.

Една съвременна представа, която може да ни
помогне да осмислим Акаша,

или първичната субстанция,
е идеята за фракталите.

Едва през 80-те години на 20-ти век,
напредъкът в компютрите

ни позволи да придаваме образ и
да възпроизвеждаме математически

моделите в природата.

Терминът "фрактал" е въведен
през 1980 г.

от математика Беноа Манделброт,

който изучавал определени прости математически
уравнения, които

щом бъдат повторени,
произвеждат безкраен

масив от изменящи се математически
или геометрични форми,

в рамките на ограничена среда.

Те са ограничени, но в същото
време, безкрайни.

Фракталът е груба геометрична форма,

която може да се раздели на части,
всяка от които е приблизително

умалено копие на целия модел -

свойство наречено "самоподобие".

Фракталите на Манделброт са
били наречени

"отпечатъка на Бог".

Виждате произведения на изкуството,
сътворени от самата природа.

Ако завъртите фигурата на Манделброт
по определен начин,

тогава тя заприличва на индуистко
божество или на Буда.

Тази фигура е наречена
"Будаброт" фигура.

Ако се вгледате в някои форми на
древното изкуство и архитектура,

ще видите, че хората отдавна
са свързвали красотата

и свещеното с фракталните модели.

Безкрайно сложни, и все пак всяка
част съдържа семето,

чрез което да пресъздаде цялото.

Фракталите са променили представите
на математиците за Вселената

и как тя функционира.

С всяко следващо ниво на увеличение

се появяват разлики с оригинала.

Постоянна промяна и трансформация
настъпват, догато преминаваме

от едно ниво на фрактални
детайли в друго.

Тази трансформация представлява
космическата спирала.

Вграденият интелект на матрицата
на време-пространството.

Фракталите по своята същност са
хаотични - изпълнени с шум и ред.

Когато умовете ни разпознаят
или определят някакъв модел,

ние се концентрираме върху него,
сякаш това е нещо определено.

Ние се опитваме да намерим моделите,
които виждаме като красиви,

но за да ги задържим
в умовете си,

ние трябва да премахнем останалата
част от фрактала.

За да разберем един фрактал
със сетивата,

означава да ограничим
движението му.

Цялата енергия във Вселената
е неутрална,

извън времето, без измерения.

Собствените ни творчески сили и способност
за разпознаване на модели,

представляват връзката между микрокосмоса
и макрокосмоса.

Безкрайния свят на вълни и
твърдия свят на обекти.

Наблюдението е един акт сътворяване
чрез ограничения,

присъщи на мисленето.

Ние създаваме илюзията
за плътност

за обекти чрез определяне,
чрез именуване.

Философът Киркегор е казал:

"Ако ме именувате, вие
ме отричате.

Давайки ми име, определение,
вие отричате всички

други неща, които бих
могъл да бъда."

Вие спирате частицата,
определяйки я за нещо конкретно,

притискайки го, именувайки го,

но в същото време вие
го създавате,

дефинирайки, че то съществува.

Творческите сили са нашата
най-висша природа.

Със създаването на нещата
се появява времето,

което създава илюзията
за плътност.

Айнщайн е бил първият учен,
който осъзнал,

че това, което мислим за празно
пространство не е нищо,

то има свойства,

и присъщи на природата на
пространството

са почти необхватни количества енергия.

Прословутият физик Ричард Файнман
е казал:

В един единствен кубичен метър
пространство има достатъчно енергия,

че да накара всички
световни океани да закипят”.

Напредналите медитатори знаят,
че в тишината се крие

най-великата сила.

Буда е имал още един термин за
първичната субстанция;

това, което той наричал "калапас",
които са като миниатюрни частици

или вълнички, които възникват
и отминават трилиони

пъти в секунда. В този смисъл,
реалността е

като поредица от кадри в
една холографска камера,

преминаващи толкова бързо, че създават
илюзията за продължителност.

Когато съзнаниете стане
напълно неподвижно,

илюзията бива разбрана,

защото самото съзнание е това,
което движи илюзията.

В древните традиции на Изтока,

в продължение на хиляди години
се е разбирало,

че всичко е вибрация.

"Нада Брахма" - Вселената е звук.

Думата "нада" означава звук
или вибрация,

а "Брахма" е името на Бог.

Брахма едновременно е вселената
и създателя.

Творецът и произведението
са неразделни.

В Упанишадите,

едно от най-старите човешки
писания в древна Индия,

се казва "Брахма, създателят,
седнал на лотос,

отваря очи и цял един свят
започва да съществува.

Брахма затваря очи,

и цял един свят спира да съществува."

Древните мистици, йоги
и ясновидци

твърдят, че съществува едно поле,

в основата на съзнанието.

Акашовото поле или
Акашовите записи,

където цялата информация,
целият опит, минало,

настояще и бъдеще, съществуват
сега и завинаги.

Това е полето или матрицата,

от която всички неща възникват.

От субатомни частици
до галактики,

звезди, планети и целия живот.

Никога не виждаме нещо
в неговата цялост,

защото то се състои от
слоеве след слоеве

вибрация, и то постоянно се

изменя, обменяйки информация с Акаша.

Едно дърво приема слънцето, въздухът,

дъждът, земята.

Един свят от енергия се движи
навън и навътре

в това, което наричаме "дърво".

Когато мислещия ум е неподвижен,

тогава виждаш реалността
такава, каквато е.

Всички аспекти заедно.

Дървото, небето и Земята,

дъжда и звездите не са отделни.

Животът и смъртта, Аз-ът и
другия не са отделни.

Също както планината и долината
са неразделни.

В индианските

и други коренни традиции,

се казва, че всяко нещо има дух,

което е просто друг начин да се каже,

че всичко е свързано с единния
вибрационен източник.

Има едно съзнание, едно поле,

една сила, която се движи
през всичко.

Това поле не се случва около теб,

то се случва чрез теб

и се случва като теб.

Ти си "U" (ти) в думата "universe" (вселена).

Ти си очите, чрез които
сътворението вижда себе си.

Когато се събудиш от сън,
ти осъзнаваш, че

всичко в съня си бил самия ти.

Ти си го сътворил.

Така наречения "реален живот"
не е по-различен.

Всеки и всичко си ти.

Единното съзнание, гледащо от всяко око,

под всяка скала, във всяка една частица.

Международните изследователи в ЦЕРН,

Европейската лаборатория
за физика на елементарните частици,

търсят това поле,

което се простира през всички неща.

Но вместо да гледат навътре,

те се взират във външния
физически свят.

Изследователите в лабораторията
на ЦЕРН в Женева,

Швейцария обявиха, че са открили

Хигс бозона, или божествената частица.

Експериментите с Хигс бозона
доказват научно,

че едно невидимо енергийно поле изпълва
вакуума на пространството.

Големият адронен колайдър на
ЦЕРН се състои от един пръстен,

27 км. в диаметър,
в който два лъча

от частици се надпреварват в
противоположни посоки,

срещайки и сблъсквайки се със скорост близка

до тази на светлината.

Учените наблюдават какво
се случва от

насилствените сблъсъци.

Стандартният модел не може да обясни

как частиците получават
своята маса.

Всичко изглежда е съставено от вибрации,

но няма "нещо", което да вибрира.

Сякаш има един невидим танцьор,

танцуваща сянка, скрита в
балета на Вселената.

Всички останали танцьори винаги
са танцували

около този скрит танцьор.

Ние сме наблюдавали хореографията на

танца, но досега не сме могли
да зърнем танцуващия.

Така наречената "Божествена частица",

свойствата на основния материал
на Вселената,

основата на цялата материя,
която би обяснила

необяснимата маса и енергия, която
задвижва разширяването на вселената.

Но вместо да обяснява природата
на вселената,

откриването на Хигс бозона просто
води до

още по-голяма мистерия, разкривайки
една вселена, която е

по-загадъчна, отколкото някога
сме предполагали.

Науката се приближава до прага
между съзнанието

и материята.

Окото, с което гледаме към
първичното поле

и окото, с което полето гледа към нас

са едно и също.

Немският писател и светило
Волфганг фон Гьоте е казал:

"Вълната е първичният феномен,

който е дал начало на света."

Киматика е изучаването на
видимия звук.

Думата "киматик" идва от гръцкия
корен "кима",

което означава "вълна" или "вибрация".

Един от първите западни учени,
който сериозно е проучвал

вълновия феномен, бил Ернст Хладни,

немски музикант и физик,

който е живял през 18-ти век.

Хладни открил, че когато изсипвал пясък

върху метални плочи и след това
карал плочите да вибрират

с лък за цигулка, тогава пясъка се
организирал в модели.

Появявали се различни геометрични форми,

в зависимост от произведените
вибрации.

Хладни записал цял каталог

на тези форми, и те са наричани

"фигури на Хладни".

Много от тези модели могат да бъдат
намерени в целия

природен свят. Като знаците
на костенурката

или моделите от точки върху леопарда.

Изучаването на моделите на Хладни или
киматичните модели,

е таен начин, чрез който най-добрите
майстори на китари, цигулки

и други инструменти определят звуковите качества на инструментите, които създават.

През 60-те, Ханс Йени продължил
работата на Хладни,

използвайки различни течности и
електронно усилване

за да генерира звукови честоти, и
въвел терминът "киматика".

Ако направите прости синусоидални вълни
в съд с вода,

ще може да видите модели във водата.

В зависимост от честотата на вълната,

различни пулсиращи модели
ще се появят.

Колкото по-висока е честотата,
толкова по-сложен е модела.

Тези форми са повтарящи се,
а не случайни.

Колкото повече наблюдавате,

толкова повече забелязвате как вибрацията
организира материята в сложни форми

от прости повтарящи се вълни.

Тези водни вибрации имат модел,
подобен на слънчогледа.

Чрез проста промяна на честотата на звука,

ние получаваме различен модел.

Водата е една много загадъчна субстанция.

Тя е много впечатлителна.

Това означава, че тя може да получава
и задържа вибрации.

Поради високия си резонансен
капацитет,

чувствителност и вътрешна готовност
да резонира,

водата реагира мигновено на всички

видове звукови вълни.

Вибриращи вода и земя

съставляват по-голямата част
от масата в растенията и животните.

Лесно може да се наблюдава как прости
вибрации във водата

създадават разпознаваеми
природни модели,

но като добавим твърди тела и
увеличим амплитудата,

нещата стават още по-интересни.

Чрез добавяне на царевично
нишесте към водата,

получаваме по-сложни явления.

Вероятно принципите на самия живот

могат да се наблюдават, когато вибрациите
движат царевичното нишесте,

наподобявайки движещ се организъм.

Вдъхващият живот принцип на Вселената

е описан във всяка основна религия

чрез думи, които отразяват
представите

през конкретния период в историята.

В езика на инките, най-голямата империя в
предколумбова Америка,

думата за "човешко тяло" е
"алпа камаска",

което буквално означава
"съживена земя".

В Кабала, или еврейския мистицизъм,

се говори за божественото име на Бог.

Име, което не може да бъде произнесено.

То не може да бъде произнесено,
защото е една вибрация,

която е навсякъде. Тя е всички думи,
цялата материя.

Всичко е свещената дума.

Тетраедърът е най-простата форма,

която може да съществува
в три измерения.

Едно нещо трябва да има
най-малко четири точки

за да притежава физическа реалност.

Триъгълната структура е
единствения природен

само-стабилизиращ се модел.

В Стария Завет думата
"тетраграматон"

е била използвана често за представяне
на определена проява на Бог.

Била използвана, когато се
е говорило за словото на Бог,

специалното име на Бог, Логосът
или първичната дума.

Древните цивилизации са знаели,
че коренната структура

на вселената е тетраедърната форма.

От тази форма, природата проявява
един фундаментален стремеж

към равновесие - Шива.

Докато тя също така проявява и
фундаментален стремеж към

промяна - Шакти.

В Библията, Евангелието на Йоан гласи:

"В началото бе словото",

но в оригиналния текст бил
използван термина

"Логос".

Гръцкият философ Хераклит,

който живял около 500 години
преди Христос,

описвал Логоса като нещо,

което в същността си е непознаваемо.

Произходът на всяко повтаряне,
модел и форма.

Философите стоици, които
следвали ученията

на Хераклит, свързвали термина с

божествения одухотворяващ принцип,
който обхваща вселената.

В суфизма, Логоса е навсякъде
и във всички неща.

Той е това, от което
непроявеното става проявено.

В индуистката традиция Шива
Натараджа буквално означава

"Господарят на танца".

Целият космос танцува под
звуците от барабана на Шива.

Всичко е наситено или одушевено
с пулсирането.

Само докато Шива танцува,

светът може да продължи да се
развива и променя,

в противен случай той се разпада
обратно в нищото.

Докато Шива е представител на нашето

наблюдаващо съзнание, Шакти е
субстанцията или състава на света.

Докато Шива се намира в медитация,

Шакти се опитва да го раздвижи,

да го вкара в танца.

Подобно на Ин и Ян,

танцуващият и танца съществуват
като едно цяло.

Логос също означава "неприкрита истина".

Този, който знае Логоса,
знае истината.

Съществуват много слоеве
за скриване

в човешкия свят, тъй като
Акаша се завърта

в сложни структури,

прикривайки източника от самия него.

Като в една божествена игра на криеница,

ние сме се укривали в продължение
на хиляди години,

като след време напълно сме забравили за играта.

Ние някак си сме забравили, че има
нещо, което да бъде намерено.

В будизма, човек се учи пряко
да възприема Логоса,

полето на промяна или
непостоянството вътре в себе си,

чрез медитация.

Когато наблюдавате вътрешния си свят,

вие забелязвате все по-фини и по-фини
усещания и енергии,

тъй като умът става по-концентриран
и съсредоточен.

Чрез прякото осъзнаване на "анича",

или непостоянството в основата на усещането,

човек се освобождава от привързване
към преходни външни форми.

След като осъзнаваме, че има
едно вибрационно поле,

което е общия корен на всички религии,

как може тогава да твърдим "моята религия"
или "това е моят първичен Ом",

"моето квантово поле"?

Истинската криза в нашия
свят не е социална,

политическа или икономическа.

Нашата криза е криза на съзнанието,
една неспособност пряко да изпитаме истинската си

природа.

Една неспособност да разпознаем
тази природа във всеки

и във всички неща.

В будистката традиция, "Бодхисатва"

е човека с пробудена Буда природа.

Един Бодхисатва се посвещава да
спомага за пробуждането на всяко същество

във вселената, осъзнавайки,
че съществува само едно съзнание.

За да събуди истинския си Аз, човек
трябва да събуди всички същества.

"Има безброй съзнателни същества
във вселената.

Аз се посвещавам да помогна
на всички тях да се пробудят.

Моите несъвършенства
са неизчерпаеми.

Аз се посвещавам да преодолея всички тях.

Дхарма е непознаваема.

Аз се посвещавам да я позная.

Пътят на пробуждането е недостижим.

Аз се посвещавам да го достигна."