Захра' Лангхи: Защо либийската революция не проработи - и какво може да проработи

В Либия, Захра' Лангхи е част от движението 'Дни на яростта', което помогна за премахването на дикактора Кадафи. Но после какво? През първите си избори, либийците опитват нов вид разбъркване на кандидатите, 'листът-цип', който позволява равнопоставено представителство на мъже и жени. Въпреки това познатите политически проблеми като доминация и отхвърляне са все още налице. Либия има нужда от всички да работят заедно, не съревнование; съчуствие, не ярост, смята Лангхи.

Никога, никога няма да забравя думите на баба ми,

която почина като заточеник:

'Сине, противопостави се на Кадафи. Бори се срешу него.

Но никога не се превръщай

в революционер като Кадафи.'

Почти две години изминаха

откакто либийската революция започна,

движена от вълните от масова мобилизация

в революциите на Тунис и Египет.

Заедно с много други либийци в и извън Либия събрахме сили,

за да възстанем в този ден на ярост

и да поставим началото на революцията срещу тиранският режим на Кадафи.

И ето на, голямата революция.

Млади либийски жени и мъже бяха в първите редици,

призовавайки за падането на този режим,

въздигайки плакати за свобода, чест, и социални права.

Всички те показаха смелост, достойна за подражение

срещу бруталната диктатура на Кадафи.

Те показаха невероятна солидарност

от далечния изток до далечния запад, до юг.

Евентуално, след шест месеца брутална война,

и повече от 50 000 загинали души,

ние успяхме да освободим страната си и да премахнем тирана.

(Аплодисменти)

Обаче Кадафи остави страната в тежко положение,

история на тирания, корупция, и семена на отклонения.

Цели четиресет години режима на Кадафи

продължи да унищожава инфраструктурата, както и култирната и моралната същина на либийският народ.

Знаейки за унищожението и предизвикателствата,

аз заедно с много други жени бях настроена да построя либийското общество наново,

изисквайки справедлив и всеобхващащ преход

към демокрация и национално помирение.

Почти 200 организации бяха създадени в Бенгази,

по време на и след падането на Кадафи -

почти 300 в Триполи.

След 33 години изгнание, аз се завърнах в Либия,

и с уникален ентусиазъм,

започнах да организирам работни групи,

работещи над развитие на човешки капацитети, и разработване на лидерски умения.

С помоща на една невероятна група жени,

аз създадох "Либийската женска платформа за мир,"

което представлява една организация на жени, лидери с различни истории,

които лобираха за социополитическата сила на жените,

и които лобираха за нашето право

за равноправно участие в построяването на демокрацията и мира.

Сблъсках се с много трудности в предварителните избори,

обстановка, която беше все по-поляризирана,

обстановка, която беше оформена от безличните политики на доминация и изключване.

Поведох инициативата на "Либийската женска платформа за мир,"

която лобираше за по-всеобхватен избирателен закон,

закон, който би позволил на всеки гражданин, без значение от къде идва,

правото да гласува и да се кандидатира,

и най-вече да наложи на политическите партии

редуването на мъжки и женски кандидати,

вертикално и хоризонтално в техните листи,

създавайки лист - цип.

Евентуално, нашата инициатива беше приета и донесе успех.

Жените спечелиха 17,5 процента от Националния Конгрес

в първите свободни избори от 52 години насам.

(Аплодисменти)

Обаче, постепенно еуфорията от изборите

и революцията като цяло

започна да затихва -

всеки ден се събуждахме с новините за поредното насилие.

Един ден се събудихме с новината,

че старинна джамия и суфи гробници са осквернени.

Друг ден се събудихме с новината

за убийството на американският посланик и атаката на консулството.

Друг ден пък се събудихме с новината

за убийството на офицери в армията.

И всеки ден се събуждахме с управлението на военните

и техните продължаващи нарушения над правата на живот на затворниците

и тяхното незачитане на законите.

Нашето общество, оформено от революционното мислене

започна да става все по-поляризирано

и започна да се отдалечава от идеите и принципите -

свобода, чест, и социални права --

които държахме в началото.

Нетърпимост, отлъчване и отмъщение

маркираха последствията на революцията.

Тук съм днес не за да ви вдъхновя

с успешната ни история за цип-списъка и изборите.

По-скоро съм тук, за да призная,

че като нация ние направихме грешното решение, избрахме грешният отговор.

Не приоритизирахме правилно.

Понеже изборите не доведоха до мир, стабилност и сигурност в Либия.

Успя ли цип-листа и редуването между мъжки и женски кандидати

да донесе мир и национално помирение?

Не.

Какво тогава?

Защо нашето общество продължава да е поляризирано и доминирано

от политика на доминация и изключване, демонстрирана от жени и мъже?

Може би на нас не ни липсват само жените,

но също така и женствените качества като сърдечност, милост и приобщаване.

Нашето общество има нужда от национален диалог и консенсус,

повече, отколкото то се нуждае от избори,

които само подкрепиха разделянето и поларизацията.

Нашето общество има нужда от качествено представителство на женственото

повече, отколкото има нужда от числовото, количествено представителство на женственото.

Трябва да спрем да се държим като агенти на яростта и да искаме дни на яростта.

Трябва да започнем да се държим като агенти на съчуствие и милост.

Трябва да развием женски дискурс,

който не само уважава но и използва

милост вместо отмъщение, съвместно сътрудничество вместо съревнование,

включване вместо изключване.

Това са идеалите, от които разкъсаната от война Либия

се нуждае ужасно много, за да постигне мир.

Защото в мира има алхимия,

и тази алхимия е преплитането, редуването

между женски и мъжки перспективи.

Това е истинският цип.

И ние трябва да установим това екзистенциално

преди да го приложим в социополитическата практика.

Според един стих в Корана,

'Салам' -- мир -- 'е света на всеопрощаващият Господ, рахим.'

Думата 'рахим', която се знае във всички авраамически традиции

произлиза от същият корен в арабски като думата 'рахем' - утроба --

символизираща майчинската женственост, обхващаща всичко човешко,

от която мъжете и жените,

от която всички племена, всички хора са произлезли.

И точно както утробата обгръща ембриона, който расте в нея,

божествената матрица на съчуствие подхранва всичко, което съществува.

Затова ни се казва, че 'Моята прошка обхваща всичко.'

Затова ни се казва, че 'Моята прошка е по-силна от моят гняв.'

Нека всички сме наградени с милостта на прошката.

(Ръкопляскания)

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)